— А гилзите? — попита Симон.
— О, ясно — изсмя се Бьорнста. — Шерлок Холмс надушва връзка с убийството на Агнете Ивершен.
— И така, няма ли гилзи?
Осмюн Бьорнста отмести поглед към Кари и пак изгледа Симон. После с широката, победоносна усмивка на фокусник извади найлоново пликче от джоба си. Разклати го пред лицето на Симон. Съдържаше две гилзи.
— Съжалявам, ако съм ти провалил версията, чичо. Освен това големите дупки в труповете говорят за куршум с по-голям калибър от калибъра, с който е била убита Агнете Ивершен. Обиколката приключи. Дано да ви е харесала.
— Само още три въпроса и край.
— Слушам, главен инспектор Кефас.
— Къде намерихте гилзите?
— До труповете.
— А къде са оръжията на жертвите?
— Нямаха. Последен въпрос?
— Директорът на полицията ли те помоли да проявиш благосклонност да ни съдействаш и да ни разведеш из местопрестъплението?
Осмюн Бьорнста се разсмя.
— Не лично, а посредством шефа ми в КРИПОС. Изпълняваме разпорежданията на началството, нали?
— Да. Ако искаме да се издигнем, правим точно така. Е, благодарим за разходката.
Бьорнста остана в помещението. Кари последва Симон. Спря зад него, когато той, вместо да влезе в асансьора, помоли рижобрадия криминалист да му услужи с фенерчето си и се приближи до дупката от куршум в стената. Освети я.
— Вече извадихте ли куршума, Нилс?
— Нямаше куршум. Сигурно е стара дупка — отвърна рижобрадият, докато оглеждаше с обикновена лупа пода около мъртвеца.
Симон приклекна, наплюнчи върховете на пръстите си и ги притисна към пода под дупката. Вдигна ги и ги показа на Кари. Тя видя, че по кожата му са се полепили трошици мазилка.
— Благодаря. — Той върна фенерчето на Нилс.
— Какво става? — попита Кари, след като се качиха в асансьора и вратите се затвориха.
— Трябва да помисля и ще ти кажа.
Тя се подразни. Не защото подозираше началника си, че се прави на интересен, а защото не смогваше да следи мисълта му. Не беше свикнала да изостава. Вратите се разтвориха, тя излезе. Обърна се и изгледа въпросително Симон, който стоеше в кабината.
— Ще ми дадеш ли за малко онази лимка? — помоли той.
Кари въздъхна и бръкна в джоба на якето си. Симон постави топчето в средата на пода в асансьора. Отначало то се търкулна бавно, но после набра скорост към прага на асансьора. Изгуби се в процепа между вътрешните и външните врати.
— Опа! Хайде да слезем в мазето да я намерим.
— Не е фатално — успокои го Кари. — Вкъщи имам няколко.
— Не говоря за лимката.
Кари пак се помъчи да го настигне. Изоставаше поне с две крачки. Споходи я мисълта какво би било да работи на друго място. На по-добре платена, по-самостоятелна длъжност. Без ексцентрични шефове и смърдящи трупове. И това щеше да стане, стига да се въоръжи с търпение.
Намериха стълбището. Слязоха в мазето и се озоваха пред вратата на асансьора. За разлика от вратите по етажите тази беше единична, с релефно стъкло. Срещу вратата имаше табела „СЕРВИЗНО ОБСЛУЖВАНЕ. ДОСТЪП ЗАБРАНЕН“. Симон разтърси дръжката. Заключено.
— Изтичай до репетиционните и ми донеси един кабел — поръча Симон.
— Какъв…
— Какъвто и да е. — Той се облегна на стената.
Тя преглътна възражението и пое по стълбите.
Две минути по-късно се върна с кабел с два жака. Симон отви накрайниците, разкъса пластмасовата обвивка върху жицата, огъна я във формата на U и я пъхна между вратата и рамката на височината на дръжката. Чу се силно щракване и лумнаха няколко искри. Симон отвори вратата.
— Еха! — впечатли се Кари. — Това къде си го учил?
— Като дете бях голям бандит — отвърна Симон и се спусна на бетонния под половин метър под пода на мазето. Погледна нагоре. Кабината не се задаваше. — Ако не бях станал полицай…
— Това не е ли малко рисковано? — Кари усети иглички по скалпа си. — Ами ако асансьорът слезе тук?
Симон обаче вече лазеше на четири крака и опипваше бетонния под.
— Трябва ли ти светлина? — попита тя с надеждата той да не долови нервността в гласа ѝ.
— Винаги — засмя се Симон.
Чу се трясък и дебелите смазани стоманени въжета се раздвижиха. Кари извика леко. Но Симон реагира бързо. Пъргаво опря ръце в пода и с един скок се прехвърли обратно в мазето.
— Ела — подкани я той.
Кари заподтичва след него нагоре по стълбите, през входната врата и по чакълестата площадка.
— Чакай! — настоя, преди той да се качи в колата им, паркирана между двата закъсали камиона. Симон спря и я погледна над покрива на колата.