— Знам — каза той.
— Какво знаеш?
— Колко страшно дразнещо е партньорът ти да прави каквото му скимне и да не те държи в течение.
— Именно! Кога смяташ да ми…
— Но аз не съм твой партньор, Кари Адел. А твой началник и ментор. Ще ти обясня, когато аз преценя за необходимо. Ясно?
Тя го изгледа. Лекият ветрец размяташе комично рядката му коса наляво-надясно върху лъсналия череп. В иначе дружелюбния му поглед лумнаха искри.
— Ясно — кимна Кари.
— Хващай. — Той разтвори едната си ръка и запрати нещо към нея над покрива на колата.
Кари улови два предмета. Погледна: жълтото топче и гилза.
— Промяната в гледната точка често води до нови открития. Има начини слепотата да бъде компенсирана. Да си вървим.
Тя се качи на предната пасажерска седалка. Симон запали и подкара по чакъла към портата. Кари си държеше езика. Чакаше. Той спря и се огледа внимателно в двете посоки, преди да излезе на шосето. Предпазливост, характерна за по-възрастните мъже. Досега Кари винаги го бе отдавала на понижените нива на тестостерон. Но сега ѝ просветна — почти като прозрение, — че не хормоните, а натрупаният опит обуславя рационалността.
— В асансьора е бил произведен поне един изстрел — обади се Симон и застана плътно зад волвото отпред.
Кари продължаваше да мълчи.
— Какво ще възразиш?
— Противоречи на обективните находки. Открити са само куршумите, с които са били убити жертвите. А куршумите са намерени под телата. Следователно жертвите са били в легнало положение, когато по тях е стреляно. Няма как изстрелите да са дошли от асансьора.
— Вероятно забеляза, че по кожата на мъжа, застрелян в главата, има барутни отлагания, а около огнестрелната рана на другия — обгорели памучни нишки. Какво ни говори това?
— Значи са застреляни от упор, докато са лежали. Това се връзва с откритите до тях гилзи и с куршумите в пода.
— Добре. Не ти ли се струва обаче странно, че мъжете са застреляни в легнало положение?
— Може при вида на пистолета да са се паникьосали и да са се препънали. Или убиецът да ги е заставил да легнат и после да ги е екзекутирал.
— Логично предположение. Нещо да ти направи впечатление в кръвта около трупа, намиращ се по-близо до асансьора?
— Обилното количество?
— Даааа — той разтегли гласната. Явно имаше и още.
— Кръвта, изтекла от главата му, образува локвичка — продължи Кари. — Следователно, след като е бил застрелян, не е местен.
— Да, но по периферията на локвичката кръвта беше на отделни петна. Все едно е пръснала върху пода. С други думи, течащата кръв е покрила участъци от площта, първоначално опръскана с кръв от главата му. Съдейки по дължината и обсега на пръските, жертвата е стояла изправена, когато куршумът я е пронизал в главата. Затова Нилс се пулеше с лупата: не намира логично обяснение за следите от кръв.
— А ти имаш ли логично обяснение?
— Да — отвърна простичко Симон. — Убиецът е изстрелял първия куршум от асансьорната кабина. Той пронизва главата на жертвата и се забива в стената — нали видя следата, а гилзата пада на пода в асансьора…
— Търкулва се по наклонения под и през процепа пада в асансьорната шахта.
— Точно така.
— Ами… ами куршумът в дъската на пода…
— Убиецът е стрелял повторно, от упор.
— Тоест, входната рана…
— Нашият приятел от КРИПОС реши, че е използван голям калибър, но ако разбираше повече от куршуми, щеше да обърне внимание, че намерените гилзи са от малък калибър. Голямата входна рана всъщност представлява две по-малки, частично припокриващи се входни рани, които извършителят се е опитал да слее в една. Затова е извадил и отнесъл куршума, издълбал дупка в стената.
— И дупката не е стара. Колегата криминалист греши — кимна Кари. — Затова на пода отдолу ти откри следи от прясно отронила се мазилка.
Симон се усмихна. Кари разбра, че е доволен от нея. И за своя изненада усети колко се повиши настроението ѝ.
— Погледни вида и серийния номер на тази гилза. Не съвпада с куршумите, намерени на втория етаж. Следователно изстрелът, произведен в асансьора, е от друг пистолет, не от пистолета, с който убиецът е стрелял от упор в телата на жертвите. Очаквам балистичният анализ да покаже, че е използвал пистолетите на жертвите.
— Пистолетите на жертвите?
— Това вече е в твоята сфера, Адел, но не си представям в център за разфасоване на дрога да стоят трима невъоръжени мъже. Убиецът е отнесъл оръжията им, за да не установим, че е използвал именно тях.