Бо се разсмя. „Както човек се смее на свиден спомен“, помисли си Сюлвестер. Бо беше пълен психар, изпитваше удоволствие да гледа как някой умира или го осакатяват. В интернет следеше сезоните на предаването „Абсурдност“, защото там показваха видеоклипове на хора, които буквално се претрепват, не като онези безобидни семейни видеа, в които някой пада по очи, навяхва си пръст или преживява подобна по-скоро комична, отколкото опасна ситуация.
— А другото ченге? Нали каза, че били двама? — попита Сюлвестер.
— Партньорът на Лофтхюс даде заден ход веднага — изсумтя Бо. — Изяви пълна готовност за съдействие и компромис, падна на колене и почна да моли за пощада. Сещаш се от кой тип хора е.
— Да. От губещите.
— Друг път — възрази Бо. — От победителите. Нарича се правилна преценка на ситуацията. Това качество отведе този човек по-далече, отколкото предполагаш. Но стига сме дрънкали. Да проверим къщата.
Сюлвестер сви рамене, стана и излезе. Внезапно откри, че Бо не го е последвал. Обърна се. Колегата му не беше помръднал и се взираше в мястото, където допреди малко седеше Сюлвестер. В капака на розовата ракла. Бо се обърна към партньора си, сложи показалец пред устните си и посочи раклата. Сюлвестер извади пистолета, свали предпазителя. Усети как сетивата му се изострят, как светлината става по-ярка, звуците — по-отчетливи, пулсът тупти по-силно във врата му. Бо се премести безшумно от лявата страна на раклата, та другарят му да може да стреля безпрепятствено. Сюлвестер сключи ръце около дръжката на пистолета и се приближи. Бо му даде знак, че ще вдигне капака. Сюлвестер кимна.
Притаи дъх. Бо — с пистолет, насочен към раклата — пъхна върховете на пръстите си под ръба на капака. Изчака секунда, ослуша се напрегнато. И рязко отмахна капака.
Сюлвестер усещаше съпротивлението на спусъка в показалеца си.
— По дяволите — прошепна Бо.
В раклата имаше само няколко чаршафа. Нищо повече.
Претърсиха и другите стаи, включваха осветлението и пак го изключваха, но не откриха нищо. Никакви признаци някой да е пребивавал в къщата. Накрая се върнаха в спалнята, където завариха всичко, както го бяха оставили.
— Сбърка. — Сюлвестер изговори думата бавно и ясно, защото знаеше точно колко ще се вбеси Бо. — Няма го.
Бо повдигна и отпусна рамене, все едно костюмът го стягаше.
— Щом е излязъл и е оставил лампата включена, значи сигурно ще се върне. А тогава ще е по-добре да го посрещнем тук, вътре, вместо да ни се налага пак да влизаме.
— Вероятно. — Сюлвестер вече усещаше накъде отиват нещата.
— Нестор държи да го пипнем час по-скоро. Момчето може да направи големи поразии, нали знаеш.
— Сигурно — кисело отвърна Сюлвестер.
— Ще останеш тук през нощта.
— Защо тези задачи винаги се падат на мен?
— Отговорът започва със „с“.
Със „с“. Стаж. Сюлвестер въздъхна. Що не се намереше кой да гръмне Бо, та да се сдобие с нов партньор. Някой с по-малко стаж.
— Предлагам да стоиш в дневната, откъдето ще имаш видимост и към входната врата, и към вратата за мазето — поясни Бо. — Доста съмнително е дали толкова лесно ще ликвидираме този тип, колкото очистихме попа.
— Чух те и първия път.
Маркус видя как двамата мъже се изнизаха от осветената спалня. После по-дребният, блондинът, излезе навън, качи се в колата и отпраши. Синът все още беше някъде в къщата, но къде? Навярно бе чул колата да потегля и да се отдалечава, но дали знаеше, че единият от крадците продължава да е вътре?
Маркус насочи бинокъла към тъмните прозорци, ала не видя нищо. Не беше изключено, разбира се, Синът да се е измъкнал тихомълком и да се намира зад къщата, но на Маркус не му се вярваше да е така. Беше отворил прозореца и слухтеше. Все нещо щеше да чуе, ако Синът бе офейкал от къщата.
Долови някакво движение и обърна бинокъла към спалнята, единствената стая с включено осветление. Оказа се прав.
Леглото. Движеше се. Или, по-точно, матракът се движеше. Повдигна се и се килна настрани. И той се появи. Беше се скрил между дъсчената скара и големия дебел матрак, толкова удобен за лежане според Маркус. Добре че Синът беше слабичък. Иначе, ако беше дебел, колкото майката на Маркус му предричаше, че един ден ще стане, щяха да го видят. Синът отиде предпазливо до отпорената дъска на пода, повдигна я и извади нещо от червения спортен сак. Маркус приближи картината, фокусира. И се задъха от ужас.