Сюлвестер разположи фотьойла така, че да вижда и входната врата, и портата отвън. Улична лампа осветяваше портата, но дори да тънеше в мрак, по хрущенето на чакъла той щеше да чуе, ако някой влезе.
Очертаваше се дълга нощ. Трябваше да измисли с какво да се задържи буден. Разгледа етажерките на библиотеката и откри каквото търсеше. Семейни фотоалбуми. Включи една настолна лампа и я завъртя, та светлината ѝ да не се вижда през прозореца. И започна да разлиства. Изглеждаха щастливо семейство. Толкова различно от неговото. Вероятно затова Сюлвестер винаги намираше странно очарование в чуждите семейни албуми. Обичаше да ги разглежда и се опитваше да си представи, че е част от това семейство. Знаеше, естествено, че тези албуми не казват цялата истина. Но разкриваха поне част от нея. Той спря по-продължително вниманието си върху снимката на трима души, навярно по време на великденска ваканция. Усмихнати, хванали слънчев загар, позираха пред маркировъчна каменна пирамидка. В средата стоеше жена — майката, досети се Сюлвестер. Отляво — бащата, въпросният небезизвестен Аб Лофтхюс. А отдясно — мъж с очила без рамка. „Аз и Тройката на поход, фотограф: С-главата-напред“ — пишеше отдолу с женски почерк.
Сюлвестер надигна глава. Счу му се нещо. Погледна към портата. Нямаше никого. Звукът не дойде нито от входната врата, нито от вратата за мазето. Но нещо се бе променило. Въздухът се сгъсти, мракът се уплътни. Мракът. Винаги щеше да се страхува малко от тъмното. За това основна заслуга имаше баща му. Сюлвестер пак се съсредоточи върху щастливите лица на тримата от снимката. Защото в мрака няма нищо страшно — това е всеизвестно.
Нещо изплющя, както навремето плющеше коланът на баща му.
Сюлвестер се втренчи в снимката.
Беше оплискана с кръв. В албума се бе образувала дълбока дупка. Нещо бяло се спусна и залепна за кръвта. Перце? Сигурно от пълнежа на облегалката на фотьойла. Сюлвестер си даде сметка, че навярно е изпаднал в шок, защото не усещаше болка. Все още не. Погледна надолу. Пистолетът се бе изхлузил от ръката му върху пода и той не можеше да го достигне. Зачака следващия изстрел, но той не дойде. Сигурно младежът си мислеше, че Сюлвестер е мъртъв. В такъв случай, ако съумееше да укрепи това негово убеждение, той имаше шанс да отърве кожата.
Затвори очи. Чу как онзи влезе. Затаи дъх. Усети допир на ръка в гърдите си. Ръката се мушна под якето му и зашари пипнешком. Намери портфейла и шофьорската книжка и ги извади. После двете ръце го сграбчиха през кръста, изтеглиха го от фотьойла и младежът го метна на рамо. Тръгна. Явно беше много силен.
Последва звук от отваряне на врата, щракване на ключ за осветление. Леко поклащайки се, младежът заслиза по стълбище. Влажен въздух лъхна Сюлвестер. Носеха го в мазето.
Долу той чу звук като от изтръгване на вендузи. И падна. Приземи се по-меко, отколкото се опасяваше. Усети силно въздушно налягане в ушите, после наоколо притъмня. Сюлвестер отвори очи. Цареше непрогледен мрак. Не виждаше нищо. Лежеше в сандък. Мракът не е страшен. Чудовища не съществуват. Чу напред-назад да се движат тътрещи се стъпки, после се отдалечиха. Вратата за мазето се затръшна. Сюлвестер остана сам. Младежът не бе разбрал, че е жив!
Оттук нататък трябваше само да запази присъствие на духа, да не действа прибързано. Да изчака младежът да си легне. И тогава да изфиряса. Или да се обади на Бо и да ги извика да дойдат да го вземат и да видят сметката на недорасляка. Странно, но той все още не изпитваше кой знае колко силни болки. Усещаше само как върху ръката му капе топла кръв. Но му стана студено. Страшно студено. Сюлвестер се опита да размърда крака и да се извърти, за да си извади мобилния телефон, но не успя. Явно бяха изтръпнали. Все пак намери начин да мушне ръка в джоба си и да измъкне телефона. Натисна едно копче и дисплеят светна в тъмнината.
Сюлвестер отново спря да диша. Точно пред лицето му в него се взираше чудовище с изхвръкнали от орбитите очи, зинала уста и малки остри зъби.
Риба. Най-вероятно треска. Опакована в найлонов плик. Наоколо беше пълно с найлонови пликове, кутии със замразен рибен огретен, с пилешко филе, пържоли, горски плодове. Светлината се отрази в ледени кристалчета по снежнобелите стени около него. Лежеше във фризер.