След две позвънявания Симон беше напът да се откаже, но неочаквано се обади женски глас:
— Да?
— Фредрик вкъщи ли си е?
— Ъъъ… кой пита?
— Симон Кефас.
В продължение на няколко секунди цареше тишина, но Симон чу стържене от длан, явно поставена върху микрофона на домофонната слушалка.
— Ей сега ще слезе — обади се жената.
— Добре.
Симон зачака. В този ранен час повечето хора още не бяха станали. По улицата се виждаха само двойка негови връстници. Явно бяха излезли на така наречената си неделна разходка. Разходка, при която отправната точка се явява и крайна дестинация. Мъжът носеше каскет и мърляви панталони в пясъчен цвят. Така започва да се облича човек, когато остарее. Симон огледа отражението си в стъклото под дърворезбата на дъбовата врата: каскет, слънчеви очила, панталони в пясъчен цвят. Неделна дегизировка.
Фредрик се забави. Явно го беше събудил. И него, и съпругата му. Или каквато там му се падаше обадилата се жена. Симон погледна към колата. Елсе се взираше право в него. Той ѝ махна. Никаква реакция. Вратата на сградата се отвори.
Фредрик излезе по дънки и тениска. Беше „откраднал“ време за бърз душ. Гъстата му мокра коса бе сресана назад.
— Не те очаквах — каза. — Какво…?
— Ще дойдеш ли да се поразходим?
Фредрик погледна тежкия си ръчен часовник.
— Виж, имам…
— Нестор и хора от наркобандата му ме посетиха. — Симон изрече това доста високо и възрастната двойка, която мина зад тях, сигурно го чу. — Нямам нищо против да поговорим и горе в апартамента, освен ако не те притеснява присъствието на… съпругата ти?
Фредрик го изгледа. И затвори вратата зад себе си.
Тръгнаха по тротоара. Шляпането на джапанките на Фредрик по асфалта отекваше между сградите.
— Нестор ми предложа да ми даде заема, за който говорих с теб. Само с теб.
— Не съм говорил с никакъв Нестор.
— Не се прави на две и половина. И двамата знаем, че името ти е известно. А по въпроса какво ти е известно за Нестор отвъд това, лъжи, колкото искаш.
Фредрик спря. Крачеха по пасарелка.
— Виж какво, Симон. Беше невъзможно да ти издействам заем от моята фирма. Затова споделих за проблема ти с друг човек. Не искаше ли точно това? Съвсем честно?
Симон мълчеше.
— Чуй ме, Симон — въздъхна Фредерик. — Направих го само от добро сърце. В най-лошия случай ще получиш предложение, което можеш да откажеш.
— Най-лошото е друго: тази измет си мисли, че и на мен са ми хванали цаката. Най-сетне, мислят си. Защото досега не намериха начин да ме изработят. Теб — да, но не и мен.
Фредрик се облегна на перилата.
— А може би точно тук се корени проблемът ти, Симон. Причината така и да не направиш кариерата, която заслужаваш.
— И каква е причината? Че не се продадох ли?
— Темпераментът ти — усмихна се Фредрик. — Липсва ти дипломатичност. Обиждаш дори хората, които се опитват да ти помогнат.
Симон погледна надолу към старата, закрита железопътна линия, останала от времето, когато западната железница вървеше. Не знаеше защо, но гледката, че теренът все още образува падина, му навяваше меланхолия и същевременно го изпълваше с приповдигнато настроение.
— Сигурно си прочел във вестниците за тройното убийство в Стария град.
— Разбира се — кимна Фредрик. — Вестниците пишат само за това. Целият КРИПОС е вдигнат на крак. Вас пуснаха ли ви да се включите в играта?
— В КРИПОС все още предпочитат да пазят най-големите игри за себе си. Една от жертвите е Кале Фарисен. Познато име, а?
— Не бих казал. Но щом отдел „Убийства“ е извън играта, защо искаш…
— Защото навремето Фарисен е бил заподозрян за убийството на това момиче. — Симон извади снимка, принтирана от доклад, и я подаде на Фредрик.
Той огледа бледото лице с азиатски черти. И без да вижда останалата част от тялото, за зрителя ставаше пределно ясно, че момичето е мъртво.
— Намерена е в заден двор, искали са да инсценират, че си е инжектирала свръхдоза. Петнайсетгодишна. Или навярно шестнайсет. Не са намерили документи у нея и така и не са успели да установят самоличността ѝ. Или как е влязла в страната. Най-вероятно в контейнер на борда на кораб от Виетнам. При аутопсията се установило, че е била бременна.
— Момент, спомням си случая. Не се ли появи самопризнание?
— Да. Късно и доста изненадващо. Искам да те питам дали има някаква връзка между Кале Фарисен и добрия ти клиент Ивершен.
Фредрик вдигна рамене. Загледа се към фиорда. Поклати глава. Симон проследи погледа му към гората от мачти на закотвени яхти в пристанището за малки лодки. Под „малки“ в съвременната лексика се разбира по-малки от фрегата.