— Знаеш ли, че призналият и впоследствие осъден за убийството на девойката е избягал от затвора?
Фредрик поклати глава.
— Приятна закуска — пожела му Симон.
Симон се бе облегнал на заобленото гише на гардеробната в галерията за изящно изкуство на нос Хьовикоден. Тук всичко беше заоблено. Всичко беше издържано в стила на функционализма. Дори стъклените стени между помещенията бяха заоблени — навярно пак в духа на функционализма. Симон гледаше Елсе. Елсе гледаше Шагал. Изглеждаше толкова мъничка. По-дребна от фигурите върху платната на великия художник. Да не би пък господството на заоблените форми да създаваше оптическа илюзия ала прочутата стая на Еймс?
— Значи, отбил си се при този Фредрик само за да му зададеш един-единствен въпрос? — попита Кари, застанала до Симон. Беше пристигнала само двайсет минути след като той ѝ се бе обадил. — И казваш, че…
— Да, очаквах да откаже да ми отговори. Но държах да го гледам в очите, за да разбера дали лъже.
— Нали си наясно, че независимо от противоположните твърдения в телевизионните сериали е изключително трудно да разбереш с абсолютна сигурност дали някой лъже?
— Фредрик не е просто някой. Там е работата. Наслушал съм се на лъжи от неговата уста. Познавам му маниера.
— Значи Фредрик Ансгар е патологичен лъжец?
— Не. Лъже по необходимост, не по природа и от желание.
— Ясно. И откъде знаеш?
— Разбрах го чак когато в „Икономическа“ започнахме разследване на мащабна афера с недвижими имоти. — Симон забеляза как Елсе се оглежда малко объркано и се прокашля високо, та по звука тя да се ориентира за местоположението му. — Да се докаже, че Фредрик ни пързаля, не се оказа лесно — продължи Симон. — Той беше единственият счетоводен експерт по случая и ние трудно преценявахме доколко достоверни са обясненията му. Започна се с дребни неща, уж случайни несъответствия, но с натрупването си вече биеха на очи. Премълчаваше сведения или направо ни заблуждаваше. Единствен аз се усъмних. Постепенно се научих да разбирам кога лъже.
— Как?
— Елементарно. По гласа му.
— По гласа?
— Изричането на неистина разклаща емоционалната устойчивост на лъжеца. Фредрик умее да подбира точните думи, да спазва логиката и да владее езика на тялото си. Но гласът му е онзи емоционален барометър, който той не съумява да контролира. Не успява да докара естествена интонация. В гласа му сякаш се прокрадва издайническа нотка и той си дава сметка за това. И когато се случи да му зададат директен въпрос, на който е принуден да отговори с откровена лъжа, Фредрик не може да разчита на гласа си, затова обикновено кима или поклаща мълчаливо глава.
— И ти си го попитал известно ли му е между Кале Фарисен и Ивер Ивершен да има връзка.
— Да. Той поклати отрицателно глава.
— Значи те е излъгал.
— Да. Поклати глава и в отговор на въпроса знае ли, че Сони Лофтхюс е избягал от затвора.
— Това не е ли прекалено елементарно?
— Елементарно е, но Фредрик е просто устроен човек, овладял таблицата за умножение по-успешно от повечето хора. Слушай сега какво искам от теб. Провери всички присъди на Сони Лофтхюс и виж дали за въпросните престъпления е имало и други заподозрени.
— Добре. И без това нямах други планове за уикенда — кимна Кари.
Симон се усмихна.
— Аферата, която сте разследвали в „Икономическа“… С какво беше свързана?
— С финансови измами. Укриване на данъци, големи суми, големи имена. Разследването имаше потенциала да разобличи злоупотреби на известни бизнесмени и политици и да ни отведе до човека, който стои зад всичко това.
— А именно?
— Близнака.
Кари потрепери.
— Определено странно прозвище.
— Почакай да чуеш предисторията.
— Знаеш ли какво е истинското му име?
— Въртят се няколко имена. Толкова много, че е напълно анонимен. Когато постъпих в „Икономическа“, при цялата си наивност си мислех, че най-едрите риби са най-видимите. Истината, разбира се, е съвсем друга: видимостта е обратнопропорционална на големината. Онзи път Близнака се измъкна. Заради лъжите на Фредрик.
— Допускаш ли Фредрик Ансгар да е бил Къртицата?
Симон поклати категорично глава.
— Когато Къртицата започна да действа в полицията, Фредрик още не беше постъпил на работа при нас. Бил е дребна пионка в голямата игра. Но ако беше продължил да се издига, несъмнено щеше да нанесе вреди. Затова го спрях.