— Ти пък какво знаеш?
— Много. В продължение на дванайсет години лежах в клетка и слушах хора да ми разказват такива истории. Някога питал ли си се какво е да си затворен в клетка?
— Виж какво…
— Сега ще разбереш.
Фидел не успя да вдигне пушката на нужната височина. Онзи го обхвана като в обръч и притисна ръцете му към тялото толкова силно, че въздухът му излезе със съскане. Собственикът на развъдника регистрира едва-едва френетичния кучешки лай, когато го вдигнаха във въздуха. Мъжът се отпусна назад и го метна над себе си така, че тялото му да опише дъга. Фидел се приземи първо на рамене и тил. Онзи мигом се озова върху него. Фидел се мъчеше да си поеме дъх и да се освободи. Преустанови съпротивата, когато се взря в дулото на пистолет.
Пет минути по-късно гледаше след мъжа. Той сякаш вървеше по вода, газейки през блатото в мъглата, Фидел беше вплел пръсти в мрежата до дебелия катинар. В клетка. В съседната легналият Ghost Buster го гледаше невъзмутимо. Мъжът му бе налял вода в купата и му беше хвърлил три консервени кутии със сурова кучешка храна. После бе взел мобилния телефон, ключовете и портфейла на Фидел.
Фидел закрещя. И белите изчадия мигом отговориха с вой и ожесточен лай. Но от кучкарник, построен толкова навътре в гората, нямаше нито кой да ги види, нито кой да ги чуе.
Проклятие!
Онзи си би камшика. Спусна се странна тишина. Изкряска птица. После Фидел чу как първите дъждовни капки затрополиха по ламаринения покрив.
Двайсет и седма глава
В осем и осем сутринта Симон слезе от асансьора и влезе в отдел „Убийства“. Мислеше за три неща. Първо, Елсе плискаше очите си с вода в банята, без изобщо да забележи, че Симон я наблюдава от спалнята. Второ, май бе възложил на Кари доста работа за неделята. И трето, много мразеше офисите от открит тип, особено след като от приятелка на Елсе, архитектка по професия, бе научил, че приказките как този тип офиси пестят пространство, били пълна глупост; поради шума и прекалено многото разсейващи фактори се налагало да се построят твърде много конферентни зали и стаи за отдих, та общо взето, предимствата и недостатъците се уравновесявали.
Отиде до бюрото на Кари.
— Подранила си.
Тя вдигна леко начумереното си лице.
— Добро утро и на теб, Кефас.
— Добро да е. Намери ли нещо?
Кари се облегна на стола и се прозина. През прозявката ѝ сякаш прозираше своеобразно задоволство.
— Първо, разтърсих се за евентуална връзка между Агнете Ивершен и Кале Фарисен. Не открих нищо. Второ, трябваше да проверя присъдите на Сони Лофтхюс и дали за престъпленията, за които се е признал за виновен, е имало и други заподозрени. Лофтхюс, както вече знаем, е бил осъден за убийството на момиче с неизвестна самоличност, вероятно от виетнамски произход, починало от свръхдоза. Първоначално за престъплението полицията е подозирала Кале Фарисен. Но Лофтхюс е излежавал наказание и за друго убийство: на Оливер Йович, наркодилър, косовски сърбин, напът да се намърда на пазара за дрога, когато го намерили в „Стенспаркен“ с бутилка от кока-кола в гърлото.
— Заклали ли са го? — изкриви лице в гримаса Симон.
— Не. Бутилката е била навряна в гърлото му.
— Навряна?
— С тясната част напред. Така се хлъзга по-лесно. Била е напъхана толкова навътре, че дъното ѝ опирало в задната част на зъбите му.
— Откъде знаеш…
— Разгледах снимките. В „Наркотици“ първоначално предположили, че убийството е замислено като съобщение, предназначено за бранша, което да предупреди потенциални конкуренти какво ги чака, ако някой от тях се опита да налапа голям дял от пазара на кока-кола. Така на жаргон наричат кокаина.
— Благодаря, познавам терминологията.
— Започнали разследване, но не стигнали доникъде. Случаят не бил прекратен, но зациклил. После Сони Лофтхюс признал за убийството на малолетната азиатка. По време на разпитите заявил, че е убил и Оливер Йович. Според показанията му той и Йович се срещнали в парка, за да уреждат неплатени сметки. Лофтхюс нямал достатъчно пари и Йович го заплашил с пистолет. Лофтхюс му се нахвърлил и го повалил на земята. На разследващите версията им се сторила правдоподобна поради факта, че Лофтхюс е бивш състезател по борба.
— Хм…
— Интересното е, че полицията снела отпечатъци от бутилката в гърлото на Йович.
— И?
— Сред тях няма отпечатъци от Лофтхюс.
— И какво обяснение е дал за това Лофтхюс? — кимна Симон.
— Бил извадил празната бутилка от кофа за боклук; наркоманите постоянно го правели.