— Е, и?
— Наркоманите не събират празен амбалаж. Това е прекалено бавен начин за събиране на пари за дневната доза. В доклада се посочва, че отпечатъкът върху бутилката бил от палец, притиснат към дъното ѝ.
Симон схвана накъде бие Кари, но не искаше да ѝ разваля удоволствието, като я изпревари.
— Когато пие, човек не опира палец в дъното на бутилката, нали? Когато обаче се опитва да я натика в нечие гърло…
— И според теб полицията не се е замислила върху този факт?
Кари сви рамене.
— Според мен полицията никога не отдава особен приоритет на убийства в наркосредите. Проверката в базата данни не е открила съвпадение със снетия отпечатък. И когато при такова положение им се поднася самопризнание по дълго залежавал случай…
— Те го приветстват с отворени обятия, удрят печат „разкрито“ и продължават напред?
— Така работите, нали?
Симон въздъхна. Вие. Второ лице множествено число. Във вестника бе прочел, че сред населението рейтингът на полицията пак е тръгнал нагоре след събитията от последните години, но все още надвишаваше този на Железопътното бюро едва с няколко пункта. Вие. Кари навярно си умираше от кеф, че вече е с единия крак извън този офис.
— Значи, имаме две убийства, за които Сони Лофтхюс е бил осъден, но и в двата случая подозренията сочат към наркосредите. И според теб Лофтхюс е един вид професионален изкупител на чужда вина?
— А според теб не е ли?
— Възможно е. Но все още не сме открили нищо, което да го свързва било с Фарисен, било с Агнете Ивершен.
— Има и трето убийство — подсети го Кари. — Ева Муршан.
— Съпругата на корабния магнат. — Симон се замечта за чаша кафе от автомата. — Полицейски окръг Бюскерю.
— Точно така. Над веждите главата ѝ е била отрязана. Сони Лофтхюс е бил заподозрян и за това престъпление.
— Как така? Нали по това време е лежал в затвора.
— Пуснали го в отпуск. Намирал се близо до местопрестъплението. Там дори открили негов косъм.
— Шегуваш се. — Симон забрави за кафето. — Защо не са писали за това по вестниците? Биологична следа от известен убиец е намерена на местопрестъпление. Смятай какъв скандал!
— Ръководството на следствието в Бюскерю предпочело да не огласява уликата.
— Защо?
— Питай него.
Кари посочи висок, широкоплещест мъж, който се задаваше от автомата за кафе с чашка в ръка. Въпреки летните температури беше облечен в дебел вълнен пуловер.
— Хенрик Веста — представи се мъжът и протегна ръка. — Старши инспектор в полицейски окръг Бюскерю. Аз ръководех следствието по случая „Ева Муршан“.
— Помолих колегата да дойде да поговорим лично — поясни Кари.
— От Драмен в сутрешния час пик. — Симон стисна подадената му ръка. — Много сме ви благодарни.
— Изпреварих задръстването — уточни Веста. — Тук съм от шест и половина. Всъщност мислех, че няма какво толкова да се каже за следствието, но вашата колежка е много прецизна. — Той кимна към Кари и седна на стола срещу нея.
— Обяснете ми — подхвана Симон, докато завистливо гледаше как инспектор Веста поднася чашата към устните си, — защо не сте дали гласност на информацията, че сте открили на местопрестъплението косъм от осъден убиец? Оповестявайки подобна находка, на практика все едно обявявате убийството за разкрито. Полицията никога не пази в тайна добри новини.
— Вярно е. Още повече че собственикът на косъма се призна за виновен още при първия разпит.
— Тогава откъде дойде пречката?
— От Лайф.
— Лайф?
Веста кимна бавно.
— Още след първия разпит можех да оглася с какво разполагаме, но нещо куцаше. Нещо в… нагласата на предполагаемия извършител. И предпочетох да изчакам. По време на втория разпит той оттегли самопризнанията си и заяви, че има алиби: мъж на име Лайф. Карал синьо волво със стикер „Драмен“ и — кой знае защо мислеше така — имал проблеми със сърцето. Проверих кои клиенти на шоурума на волво в Драмен са били и пациенти на кардиологичното отделение в централната болница в Бюскерю.
— И?
— Само един. Лайф Крогнес, петдесет и три годишен. Живее в квартал „Кунерю“ в Драмен и веднага позна мъжа на снимката, която му показах. Видял го на място за отдих край стария главен път до Драменската река. Сещате се, място с пейки и маси, където човек може да поседне и да се полюбува на природата. Лайф Крогнес излязъл да се поразходи с колата в слънчевия ден и поседял няколко часа на мястото за отдих, защото се чувствал странно изморен. Там рядко се мяркали хора, повечето предпочитали новия път, а и гъмжало от комари. Във въпросния ден обаче до друга маса седели двама мъже. Просто седели, без да разговарят, час след час, все едно чакат нещо. После единият си погледнал часовника и казал, че е време да тръгват. Минавайки покрай масата на Лайф, единият се навел към него, попитал го как се казва и го посъветвал да отиде на лекар, защото не е добре със сърцето. Другият го задърпал нататък и Лайф взел чудатия „консултант“ за пациент на психиатрията, изведен на разходка. Двамата мъже се качили в кола и потеглили.