— И все пак Лайф не успял да си избие от главата думите му — пое щафетата Кари. — И отишъл да се прегледа. Открили му сърдечно заболяване и веднага го приели в болница. Затова Лайф отлично си спомня човека, когото срещнал на място за отдих край стария главен път до Драменската река.
— Точно така — потвърди Веста. — Лайф Крогнес се кълне, че този човек му е спасил живота. Но по-важното е друго: според съдебномедицинския доклад убийството на Ева Муршан е извършено във времеви интервал, през който спасителят на Лайф и неговият спътник се намирали на пейката покрай шосето.
Симон кимна.
— А косъмът? Не проверихте ли как е попаднал на местопрестъплението?
— Както казах, заподозреният имаше алиби — вдигна рамене Веста.
На Симон му направи впечатление, че Веста все още не бе използвал нито веднъж името на младежа.
— Значи, косъмът най-вероятно е бил подхвърлен — прокашля се Симон. — А ако отпускът е нагласен така, че Сони Лофтхюс да бъде натопен, значи, някой от служителите в Държавния затвор е замесен. Затова ли цялата тази история е потулена?
Хенрик Веста избута чашата си по-навътре върху бюрото на Кари — навярно кафето бе престанало да му се услажда.
— Началникът ми явно е получил нареждане от някой висшестоящ да не предприема нищо, преди да проверят.
— Искали са да разполагат с подробната фактология, преди скандалът да стане обществено достояние — предположи Кари.
— Дано да е било само това — промърмори Симон. — Защо, при положение че са ти наредили да си траеш, ни разкриваш пълната картина, Веста?
Инспекторът вдигна рамене.
— Тежко е само ти да знаеш такова нещо. А когато Кари ми каза, че работи заедно със Симон Кефас… Имаш репутацията на човек с професионален морал.
— Нали си чувал, че това е синоним на размирник?
— Чувал съм. Но не целя да всявам размирици. Просто не искам да съм единственият посветен.
— Защото така ще се почувстваш в безопасност ли?
Веста сви рамене за трети път. Седнал, не изглеждаше нито висок, нито широкоплещест. И въпреки пуловера явно зъзнеше.
В продълговатата заседателна зала цареше пълна тишина.
Хюго Нестор беше вперил поглед в едно кресло зад по-късата страна на масата. Креслото с висока облегалка от кожа на бял бизон бе обърнато гърбом към присъстващите.
Мъжът в креслото чакаше обяснение.
Нестор вдигна поглед към картината на стената над облегалката. Изобразяваше човек, разпънат на кръст. Уродливо, кърваво платно с обилие от детайли. Мъжът на кръста имаше два рога на челото и очи, нажежени до червено. В лице приликата с прототипа беше очевидна. Според слуховете художникът нарисувал картината, след като мъжът зад луксозния стол му отрязал два пръста от ръката заради непогасени дългове. Това, за пръстите, беше самата истина. Нестор бе присъствал лично. Слуховете мълвяха и друго: от момента, в който художникът изложил платното в галерия, до момента, в който мъжът в луксозното кресло конфискувал картината, изминали дванайсет часа. Нея и черния дроб на художника. Този слух не беше верен. Часовете бяха осем и бяха взели не черния дроб, а далака.
Колкото до кожата от бизон, Нестор не се решаваше нито да потвърди, нито да опровергае приказките, че мъжът в луксозното кресло е платил 13 500 долара, за да му позволят да отстреля бял бизон — свещено животно за индианците от племето сиукси. Повалили животното с арбалет и понеже то не умряло дори след две стрели, забити в областта на сърцето му, мъжът в луксозното кресло възседнал половинтоновия самец и му извил врата с мускулите на бедрата си. Нестор не виждаше причина да се съмнява в достоверността на тази версия. Разликата в теглото на бизона и мъжа едва ли беше кой знае колко голяма.
Хюго Нестор откъсна поглед от платното. Освен него и мъжа пред бизонската кожа имаше още трима души. Нестор вдигна и отпусна рамене, усети как ризата под сакото лепне по гърба му. Рядко се потеше. Не само защото избягваше слънце, груби вълнени материи, тренировки, секс и всякакви други физически натоварвания, а защото според лекаря вътрешният му термостат, който при здравите хора задейства отделянето на пот, бил повреден. Затова дори когато се напрягаше, Нестор не се потеше. Само дето рискуваше да прегрее. Наследствена предразположеност-доказателство за онова, което винаги е знаел: така наречените му родители не бяха неговите биологични родители; сънищата как лежи в люлка на място, напомнящо снимки от Киев през седемдесетте, бяха повече от сънища: бяха най-ранните му детски спомени.