Сега обаче Нестор се потеше. Макар новините да бяха добри, той се потеше.
Мъжът в тузарското кресло не се развилия. Не се разпени заради парите и дрогата, откраднати от кабинета на Кале Фарисен. Не им се разкрещя как така Сюлвестер го няма, какво значи „изчезнал“? Не им изрева защо, по дяволите, още не са намерили онова хлапе Лофтхюс. Макар всички да знаеха колко голям е залогът. Имаше четири сценария и три от тях бяха кофти. Кофти сценарий номер едно: Сони е убил Агнете Ивершен, Кале и Сюлвестер и ще продължи да „чисти“ хора, с които групировката си сътрудничи. Кофти сценарий номер две: Сони е арестуван, направил е пълни самопризнания и е разкрил кой стои зад убийствата, за които е лежал в затвора. Кофти сценарий номер три: поради решението на Сони да оттегли самопризнанията си за убийството на Ева Муршан, арестуват Юнгве Муршан за убийството на съпругата му, той не издържа на натиска и разказва как е станало всичко.
Преди време Муршан дойде при тях и заяви желанието си невярната му съпруга да умре. Първоначално Нестор помисли, че човекът иска да наеме убиец. Муршан обаче настоя лично да изпита това удоволствие. От тях искаше само да наредят нещата така, че друг да поеме вината, защото той, в качеството си на съпруг рогоносец, автоматично щеше да се превърне в главен заподозрян за полицията. А срещу подходящата цена всичко може да се купи. В случая три милиона крони. Разумно възнаграждение за човек с доживотна присъда, аргументира се Нестор и Муршан се съгласи. После, докато Муршан обясняваше как ще завърже тази пачавра, ще опре трион в челото ѝ и ще я гледа в очите, докато ѝ реже главата, Нестор усети как космите на гърба му настръхват в смесица от ужас и възбуда. Съгласуваха всичко с Арил Франк: отпуска на момчето, къде да се намира. Изпратиха го с доверено лице на Франк: корумпиран и добре платен надзирател, вълк единак, който си падаше по дебеланки и си харчеше парите за кокаин, натрупани дългове и проститутки, толкова грозни и затлъстели, че по-логично би било те да му плащат, а не той на тях.
Четвъртият и единствен благоприятен сценарий беше съвсем простичък: да намерят момчето и да му видят сметката. Би трябвало да е фасулска работа. И отдавна да са го направили.
И въпреки това мъжът говореше с този шепнещ, дълбок глас. Именно от този глас Нестор го избиваше пот. Иззад бялата облегалка на креслото гласът поиска обяснение от Нестор. Само толкова. Обяснение. Нестор се покашля с надеждата тембърът му да не издаде страха, който изпитваше винаги когато се намираше в една и съща стая с исполина.
— Върнахме се в къщата да търсим Сюлвестер. Намерихме само празен фотьойл с дупка от куршум в облегалката. Обадихме се на нашия човек в централата на „Теленор“. Нито една базова станция не била приемала сигнали от мобилния на Сюлвестер от около полунощ. Това означава или че Лофтхюс е счупил телефона му, или че телефонът се намира на място без покритие. Така или иначе, според мен има голяма опасност Сюлвестер вече да не е жив.
Креслото отсреща бавно се завъртя и той се появи. Своеобразна реплика на картината горе. Масивна физика, мускули издуват сакото, високо чело, демодиран мустак, рунтави вежди над подвеждащо сънлив поглед. Хюго Нестор се опита да срещне този поглед. Нестор беше убивал жени, мъже и деца; беше ги гледал в очите, докато им бе отнемал живота, и то без да му мигне окото. Беше ги наблюдавал най-невъзмутимо, за да провери дали ще го открие: страха от смъртта; съзнанието за предстоящото; прозрението, което евентуално осенява умиращия на прага на отвъдното. Както бе направил и с онази беларускиня, на която бе прерязал гърлото, след като другите не събраха смелост. Взираше се в нейния умоляващ поглед. И сякаш се надруса с коктейл от собствените си чувства — гняв заради капитулацията и слабостта и на другите, и на самата жертва. Опияняваше го тръпката да държи живот в ръцете си и от него да зависи дали — по-точно кога — ще предприеме действие, с което да го прекрати. В негова власт беше да удължи живота ѝ със секунда, с още една секунда. И с още една. Или не. Решението бе изцяло в неговите ръце. Навярно подобно усещане максимално се доближава до сексуалната възбуда, за която говорят другите хора, до удоволствието от интимния акт, за него свързан с чувство на неудобство и с неловки опити да изглежда като така наречените нормални хора. Някъде бе прочел, че един от сто души е асексуален. Това го превръщаше в изключение. Но не в ненормалник. Тъкмо обратното, позволяваше му да се съсредоточи върху осъществяването на амбициите си, да си изгради живот, име, да си спечели уважение и страхопочитание, без сексуалната наркомания, на която другите бяха подвластни, да го разсейва и да изпива енергията му. И това ако не е рационално и следователно нормално! Значи, той беше нормален човек, който не се бои от смъртта, а напротив, тя го интригува. Освен това носеше добри новини на исполина. Нестор издържа погледа му пет секунди, после се видя принуден да отмести очи. Защото съзря вътре нещо по-студено и по-пусто от смъртта и разтлението. Вещаещо неизбежна гибел. Имаш душа и тя ще ти бъде отнета, заканваше се то.