Стела я погледна ужасено.
— Не! Разбира се, че не. Не исках да… Господи!
— В момента сме в период на приспособяване. Някои няма да свикнат толкова лесно, колкото други. Харесвам повечето ти идеи, а съм готова да дам шанс и на останалите. Лоугън е свикнал да работи по свой начин и досега не съм имала нищо против. Резултатът е добър за нас.
— Отмъкна стока. Как да водя списък на това, което имаме в наличност, ако не зная какво е взел или за какво? Нуждая се от документация, Роз.
— Предполагам, че е натоварил дръвчетата, които бе набелязал за своя лична употреба. Ако е избрал и други, ще ми каже. Не си свикнала с този начин на действие — продължи тя, преди Стела да каже нещо. — Ще поговоря с него, Стела, но навярно ще трябва и ти да приемеш някои неща. Вече не си в Мичиган. Оставям те да продължиш работата си тук.
А тя щеше да се върне при растенията си. Обикновено й създаваха далеч по-малко проблеми, отколкото хората.
— Роз? Знам, че понякога съм досадна, но наистина искам да ти помогна да развиеш бизнеса си.
— Вече разбрах и двете неща.
Когато остана сама, Стела се цупи около минута, а след това отново взе кофата си и се качи на стълбата. Непредвидената среща бе объркала плановете й.
— Тази жена не ми харесва. — Лоугън седеше в приемната на Роз с чаша бира в едната ръка, а другата гневно бе свил в юмрук. — Самодоволна сухарка, която се прави на шефка и крещи. — Когато видя Роз да повдига вежди сви рамене. — Е, добре, досега не ми е крещяла, но няма да взема обратно и другите си думи.
— Аз я харесвам. Кипи от енергия и ентусиазъм. Освен това се нуждая от човек, който да се грижи за подробностите, Лоугън. Вече съм на ръба на силите си. Просто моля и двама ви да се опитате да направите компромиси.
— Не мисля, че тя е готова на компромиси. Всичко при нея е крайност. Нямам доверие на жени, които са по крайностите.
— Имаш доверие на мен.
Лоугън замислено сведе поглед към бирата си. Това бе истина. Ако нямаше доверие на Роз, не би дошъл да работи за нея, колкото и пари и допълнителни придобивки да бе размахала пред лицето му.
— Ще ни кара да попълваме формуляри в по три екземпляра и да документираме всеки сантиметър изрезка, когато оформяме храстите.
— Едва ли ще се стигне чак дотам.
Роз нехайно опря крака на ръба на масичката и отпи от своята бира.
— Щом си решила да назначиш управител, Роз, защо не намери някой местен, който има представа как се работи тук?
— Защото не исках местен. Исках точно нея. Когато слезе, ще пийнем като цивилизовани хора, а после ще вечеряме като цивилизовани хора. За мен няма значение дали вие двамата се харесвате. Трябва само да свикнете да работите заедно.
— Ти си шефът.
— Това е факт. — Роз приятелски го потупа по бедрото. — И Харпър ще дойде. Едва успях да го придумам.
Лоугън остана замислен още няколко секунди.
— Значи истински я харесваш?
— Да. Освен това ми липсваше женска компания. На жена, която не е досадна и глупава, разбира се. Тя не е нито едното от двете. Имала е тежка участ, Лоугън, загубила е съпруга си много млада. Зная какво е. Но нещастието не я е пречупило и направило слаба. Затова — да харесвам я.
— Тогава ще я търпя, но само заради теб.
— Така те искам.
Роз се засмя, приближи се и го целуна по бузата.
— Само защото съм луд по теб.
Стела застана на прага и когато видя Лоугън да хваща ръката на Роз, си помисли: „По дяволите“.
Беше разменила остри реплики и обидни думи с любовника на шефката си, а после й се бе оплакала от него.
Със свит на топка стомах, побутна синовете си напред. Влезе след тях, приветливо усмихната.
— Дано не сме закъснели — весело каза тя. — Имахме малка криза, свързана с домашните. Здравейте, господин Кътридж. Бих искала да ви запозная с момчетата си. Това е Гевин, а това — Люк.
— Как я карате?
Изглеждаха нормални деца, а не издокарани глезльовци, каквито очакваше да са отрочетата на жена като Стела.
— Клати ми се едно зъбче — похвали се Люк.
— Така ли? Да погледнем. — Лоугън остави бирата си и внимателно се вгледа в зъбчето, което Люк побутваше с език. — Супер. Знаеш ли, в кутията с инструментите си имам клещи. Едно дръпване — и ще го извадим.
Когато чу тих вик на ужас зад гърба си, Лоугън се обърна и леко се усмихна на Стела.
— Господин Кътридж се шегува — каза тя на заинтригувания Люк. — Зъбчето ти ще падне, когато е готово.
— Ще дойде Феята на зъбчетата и ще получа един долар.
Лоугън присви устни.
— Долар, а? Добра сделка.
— Ще потече кръв, но не ме е страх.
— Госпожице Роз? Може ли да отидем при Дейвид в кухнята? — Гевин погледна към майка си. — Мама каза да попитаме вас.