Лицето му беше поруменяло от слънцето. Обичаше градинарството и голфа.
— Момчетата изглеждат щастливи — отбеляза той.
— Много им харесва. Не мога да повярвам, че всичките ми тревоги се оказаха напразни. Веднага свикнаха, сякаш са прекарали целия си живот там.
— Скъпа, ти не можеш да живееш, без да се тревожиш за нещо.
— Колкото и да ми е неприятно да го призная, прав си. Все още имат малко проблеми в училище. Трудно е да бъдеш нов в класа, но къщата им харесва, има толкова пространство. И са луди по Дейвид. Познаваш ли Дейвид Уентуърт?
— Да би могло да се каже, че е част от домакинството на Роз от дете, а сега носи цялата отговорност за него.
— Страхотен е с децата. Голямо облекчение е да зная, че след училище са с някого, когото харесват. Харесвам и Харпър, въпреки че не се виждаме често.
— Това момче винаги е било самотник. Чувства се по-щастлив сред растенията си. Симпатяга е — добави баща й.
— Да, татко, но ще разговарям с него само за резници и ашладисване, разбрано?
— Не упреквай един баща, че иска дъщеря му да уреди живота си.
— Мисля, че съм го уредила, поне засега. — Доскоро не би повярвала, че е възможно. — Но след време ще искам да имам свой дом. Все още не съм готова да търся. Твърде заета съм, а и не бих рискувала да разваля отношенията си с Роз. Но съм го запланувала. В същия район, където е училището, за да не се наложи отново да местя момчетата.
— Ще намериш това, което търсиш, както винаги.
— Човек не намира неща, които не търси. Но има време. Точно сега съм затънала до гуша в реорганизирането. Силно казано е, че по-рано е имало някаква организация. Аз трябва да я създам. Стока, документация, аранжиране.
— Пред теб е целият живот.
Стела се засмя и протегна ръце и крака.
— Така е. О, татко, мястото е страхотно и има толкова неразкрит потенциал. Искам да намеря човек с усет за продажбите и отношенията с клиентите, да му поверя тази част от задълженията, а аз да се съсредоточа върху стокооборота, документацията и идеите си за развитие. Все още не съм се докоснала до проектирането и оформянето на градини. Освен едно спречкване с идиота, който ръководи тази дейност.
— Кътридж? — усмихна се Уил. — Срещал съм го един-два пъти. Чух, че е голям чешит.
— Да, бих казала.
— Върши добра работа. Иначе Роз нямаше да го търпи, уверявам те. Преди около две години проектира градината на мой приятел, който купи стара къща и искаше да я обнови. Тревните площи се намираха в окаяно състояние. Нае Кътридж да ги приведе в приличен вид. Сега са приказни. Дори ги снимаха за едно списание.
— Каква е неговата история? На Лоугън?
— Местно момче. Роден и отраснал тук. Мисля, че известно време живя на север. Ожени се.
— Не знаех, че е женен.
— Беше — поправи я Уил. — Не за дълго. Не знам подробностите. Може би Джо ги знае. Тя проявява повече интерес към подобни детайли и ги помни. Върна се преди шест-седем години. Работеше за голяма фирма извън града преди Роз да го отмъкне. Джо! Какво знаеш за онова момче Кътридж, което работи за Роз?
— Лоугън? — Джолийн надникна иззад ъгъла, облечена в престилка с надпис „Кухнята на Джо“. Носеше перлена огърлица, а на краката — пухкави розови чехли. — Секси е.
— Не мисля че Стела се интересува точно от това.
— Е, сама може да го види. Има очи на лицето и кръв във вените си, нали? Семейството му се премести в Монтана, бог знае защо точно там, преди две-три години.
Подпря се на хълбок и потърка бузата си с пръст, докато извикваше информацията в съзнанието си.
— Има по-голяма сестра, която сега живее в Шарлот. Известно време той ходеше с момичето на Мардж Питърс — Тери. Помниш Тери, нали, Уил?
— Не мисля.
— Разбира се, че я помниш. Стана кралица на бала, а после Мис Шелби Каунти. Първа подгласничка на Мис Тенеси. Повечето хора са на мнение, че короната й се е изплъзнала, защото й липсва талант. Гласът й е малко… слаб бих казала.
Докато Джо говореше, Стела седеше облегната назад и слушаше със задоволство. Като че ли всичко това я интересуваше. Лично тя не си спомняше дори името на кралицата на своя бал. Възхити се, че Джо има такава памет за факти отпреди близо десетилетие.
Може би жените от Юга им отдаваха по-голямо значение.
— А Тери? Казваше, че Лоугън е твърде сериозен за нея — продължи Джо, — но ако питаш мен, би нарекла всеки „твърде сериозен“. — Обърна се с лице към кухнята и заговори по-силно: — Лоугън се ожени за момиче от Севера и се премести във Филаделфия, Бостън или там някъде. Две години по-късно се завърна сам. Няма деца.