— Господин… — „Приятелски“, напомни си Стела. Започва отново, с отрепетираната си усмивка: — Добра работа. Не знаех, че сам сечеш дървета.
— Зависи. Този път се справих без проблем. На разходка ли си тръгнала?
— Не, въпреки че се оказа приятно да поразгледам квартала. Прекрасен е. — Стела огледа двора и направи широк жест с ръка. — Навярно и тук е било красиво. Какво е станало.
— В къщата живееше възрастна двойка. Бяха прекарали петдесет години в нея, но жената не можеше да я поддържа сама след смъртта на съпруга си, а никое от децата й не живееше наблизо. Тя се разболя и запусна къщата. Ставаше и все по-зле. Накрая децата й я настаниха в старчески дом.
— Тежко е. И тъжно.
— Да, както и много други неща в живота. Продадоха имота. Спазарихме се с новите собственици да се заема с двора.
— Какви идеи имаш?
Той отпи още глътка вода. Стела забеляза, че мелачката на трески и листа е престанала да бръмчи, а когато Лоугън хвърли строг поглед с присвити очи над рамото й, отново заработи.
— Пълен съм с идеи за какво ли не.
— Конкретно за този обект.
— Защо?
— Защото за работата ми би било от полза да узная малко повече за твоята. Очевидно си решил да отстраниш дъба а предполагам — и клена отпред.
— Да. Ето какво се иска от нас: да отстраним всичко което не може или не трябва да бъде спасено. Никаква трева, никакви нови огради. Да съборим старата барака и да построим нова. Новите собственици искат пъстрота. Ще оформим азалиите, ще посадим черешово дърво отпред и нов клен. Ето там люляк, а отстрани магнолии. Няколко божура отсам, трендафил покрай задната ограда. Виждаш ли онази малка могила вдясно? Вместо да я изравним, ще засадим растения и върху нея.
Докато я запознаваше накратко и с останалите си идеи, смесваше латински термини и популярни наименования, отпиваше големи глътки от бутилката си и жестикулираше.
Ясно си представяше градината в завършен вид, както винаги. От дребните подробности до най-съществените промени, съчетани в едно атрактивно цяло.
Също толкова ясно, стъпка по стъпка, виждаше работата, която трябваше да се свърши, и очакваше процеса със същото нетърпение, както крайния резултат.
Обичаше да заравя ръце в пръстта. Как иначе можеше да засвидетелства уважение към природата и да оцени промените, които е направил? Докато говореше, сведе поглед към ръцете й. Подсмихна се надменно при вида на лъскавите й нокти, лакирани в розово.
„Бива я само да се рови в документация — помисли си Лоугън. — Сигурно не може да различи смрадлика от плевел“.
За да я разкара час по-скоро, доволна и с изписан бележник, бързо продължи да говори за къщата, за бараката, която възнамеряваха да построят, и наситените цветове в които щяха да я боядисат.
Когато осъзна, че е изрекъл повече думи, отколкото обикновено за седмица, пресуши бутилката. Сви рамене. Едва ли през цялото време бе следила мисълта му, но не можеше да се оплаче, че не бе оказал съдействие.
— Чудесно. А лехата в южния край на предния двор?
Той леко се намръщи.
— Ще изтръгнем бръшляна, а после клиентите сами ще изпробват градинарските си умения там.
— Още по-добре. Резултатът от инвестицията носи по-голямо удовлетворение, когато сам вложиш малко труд.
Беше съгласен, но не каза нищо. Пъхна ръце в джобовете си и монетите вътре издрънчаха.
— Все пак бих предпочела да видя пълзящи растения вместо тис до бараката. Листата с разнообразна форма ще представляват по-интересна гледка от еднообразни иглички.
— Може би.
— По чертежи ли работиш, или проектът е в главата ти?
— Зависи.
„Един по един ли да избия зъбите му, или всичките наведнъж?“, помисли си тя, но усмивката й не изчезна.
— Бих искала да видя твой проект на хартия, когато е възможно. Хрумна ми една мисъл.
— Не се и съмнявам, че ти хрумват много.
— Шефката ми настоя да спазвам добрия тон — хладно отбеляза тя. — Какво ще кажеш?
— Просто забележка.
— Помислих си, че щом съм се заела с реорганизация и разместване, мога да освободя малко място за твой офис в центъра.
Погледна я по същия начин, както преди малко бе изгледал работниците си над рамото й. „С този поглед би изпепелил някоя жена с по-слаба воля“, помисли си Стела.
— Не работя в някакъв шибан офис.
— Не предлагам да прекарваш цялото си време там, а просто да имаш място, на което да държиш документацията си, да водиш телефонни разговори и да съхраняваш важната информация.
— Ето за какво служи пикапът ми.