— Може би още малко. Някои хора предпочитат да ги купуват разцъфнали за подарък по случаи Великден или нещо подобно.
— Добре. Да покажа ли на Хейли как се прави? Знам, че обикновено сама вършиш това, но…
— Не, ще бъде от полза за нея. Наблюдавам я. — Щом видя изражението на Стела, Роз поклати глава: — Не искам да си помислиш, че непрекъснато сте под наблюдение, но обикновено ви гледам. Държа да зная всичко, което става във фирмата ми, Стела, но все пак някои неща ми убягват.
— Затова съм тук, всичко е наред.
— Точно така. Оставила съм я главно на теб. Доволна ли си от нея?
— Повече от доволна. Не е нужно да повтаряш нещо два пъти. Когато каза, че усвоява бързо, не беше просто хвалба. Жадна е за знания.
— При нас има предостатъчно възможности да утолява тази жажда.
— Има чудесен подход към клиентите. Приветлива е и никога не е припряна. И не се бои да каже, че не знае нещо, но ще го провери. В момента е навън и разглежда лехите и храстите ти. Иска да знае какво продава.
Говорейки, Стела застана до прозореца и погледна навън. Здрачаваше се, но Хейли разхождаше кучето и изучаваше многогодишните растения.
— На нейната възраст аз кроях планове за сватбата си. Струва ми се, че оттогава са минали милион години.
— А аз вече имах двама малчугани и бях бременна с Мейсън. Това наистина беше преди милион години. А ми се струва, че е било преди пет минути.
— Отново се отклонявам от темата за свършеното през седмицата, но исках да те попитам какво ще правиш, щом дойде май.
— За нас тогава все още е разгарът на сезона когато клиентите искат да обновят летните си градини. Продаваме…
— Не, имах предвид Хейли. И бебето.
— О! Е, тя ще трябва да вземе решение, но мисля че ако реши да остане в центъра, ще й намерим работа, която ще може да върши седнала.
— Ще има нужда от детегледачка, когато е готова да се върне на работа. Като заговорихме за детегледачки…
— Хм! Мислиш в твърде далечен план.
— Времето напредва — повтори Стела.
— Ще измислим нещо.
Обзета от любопитство, Роз застана до Стела и надникна през прозореца.
Приятно бе да гледа как млада жена, носеща нов живот, се разхожда из градината й през зимата.
Някога тя бе тази млада жена, изпълнена с мечти, пристъпваща в здрача и с нетърпение очакваща пролетното пробуждане.
Времето не просто напредваше, а почти се изпаряваше.
— Сега изглежда щастлива и сигурна какво иска да прави занапред. Но може би след раждането ще промени решението си да държи бащата настрана. — Роз видя как Хейли сложи ръка на корема си и погледна на запад, където слънцето се снишаваше зад дърветата, към реката отвъд тях. — Когато вземе бебето в ръце и осъзнае, че ще трябва сама да се грижи за него, една жена преживява разтърсваща среща с реалността. Ще видим какво ще покаже времето.
— Права си. Никоя от двете ни не я познава достатъчно добре, за да прецени кое е най-добро за нея. Като стана дума за бебета, време е да вкарам своите във ваната. Ще ти оставя седмичния си отчет.
— Добре. Ще го прегледам. Трябва да ти кажа, Стела, че съм доволна от всичко, което направи досега, от видимите промени в търговската част и новата организация в офисите. Очаквам пролетта и за първи път от години не съм изнервена и претоварена с работа. Не бих казала, че имам нещо против да съм затрупана с работа, но все пак съм доволна, че ми остава време за почивка.
— Дори когато ти досаждам с подробности?
— Дори тогава. От няколко дни насам не съм чула никакви оплаквания за Лоугън. Нито пък от него. В блажено неведение ли ме държите, или сте намерили начин да се сработите?
— Все още имаме известни разногласия и подозирам, че ще имаме и занапред, но няма причина да се безпокоиш. Всъщност той направи много приятелски жест, като ме покани да отидем в „Грейсланд“.
— Така ли? — Роз смръщи вежди. — Лоугън?
— Необичайно ли е за него?
— Не бих казала, но доколкото знам, никога досега не е канил жена, която работи тук, на среща.
— Не е среща, а просто излизане.
Заинтригувана, Роз отново седна. Реши, че има какво ново да научи от една по-млада жена.
— Каква е разликата?
— Среща означава вечеря и кино с евентуални и дори очаквани романтични последици. Да заведеш децата си в зоологическата градина е излизане.
Роз се облегна назад и изпъна крака.
— Нещата се променят, нали? Все пак, според моите убеждения, когато мъж и жена излязат заедно, това се нарича „среща“.
— Ето защо се двоумя. — Доловила интереса на събеседничката си, Стела реши да продължи разговора. Приближи се и седна на облегалката на фотьойла срещу Роз. — Това бе първата ми мисъл. Но реших, че поканата му е просто приятелски жест. Като подаване на маслинена клонка. Ако се съглася, може би ще открием нещо общо, ще намерим ритъма и ще изгладим професионалните си отношения.