— Идеално. — Тя стана, изтупа ръкавиците си и ги сложи, старателно сгънати, върху количката. — Почакай само да изчисля цената на тези сандъчета и да ти разпечатам формуляр за заявка. Ако не ги хареса, просто ги върни.
— Ще ги хареса. Върви да оформиш документите — Лоугън извади от джоба си лист, сгънат безброй пъти — за тях и за материалите от този списък. Ще ги натоваря.
— Добре. Чудесно.
Докато Стела вървеше към сградата, гъделът между плещите се премести малко под пъпа й.
„Не е среща, не е среща — повтаряше си. Дори не бе излизане, а жест на добра воля и от двете страни. — Сега вече никой от двама ни не може да се измъкне“, помисли влизайки в офиса си.
Девета глава
— Не знам кога дойде четвъртък.
— Четвъртият ден от седмицата. — Хейли невинно сви рамене. — И аз не зная.
— Питам се как толкова бързо мина времето. Четвъртият ден?
Стела извърна глава от огледалото в банята за персонала.
— Разбира се.
— Очаквам да чуя мнението ти. — Разпери ръце. — Как изглеждам?
— Много добре.
— Твърде добре? Нали разбираш — дали не съм прекалено официална и подготвена?
— Не, просто достатъчно добре. — Всъщност Хейли й завиждаше, че изглежда така със семпъл сив панталон и черен пуловер. Под дрехите й се открояваха изваяни форми. Самата тя, преди да забременее, бе твърде слаба и с плосък бюст. — Много си секси с този пуловер.
— О, господи! — Стела ужасено скръсти ръце и ги притисна към гърдите си. — Твърде секси? Сякаш казвам: Хей, вижте гърдите ми?
— Не. — Смеейки се, Хейли отмести ръцете й. — Стига! Имаш страхотни гърди.
— Неспокойна съм. Глупаво е, но съм неспокойна. Мразя да се чувствам така, което се случва рядко.
Дръпна ръкава на пуловера й и го приглади.
— Защо хората неволно правят неща, които мразят.
— Просто една следобедна разходка. — Хейли не употреби думата, започваща със „с“. Вече бяха разговаряли по въпроса. — Забавлявай се.
— Добре. Разбира се. Глупаво е. Стела поклати глава и тръсна ръце, преди да излезе от стаята. Имаш номера на мобилния ми телефон.
— Всички го имаме, Стела. Хейли се спогледа с Руби която тихо се кикотеше. Мисля, че дори кметът го е записал в указателя си за бързо избиране.
— Ако има някакъв проблем, не се колебай да го използваш. А ако не си сигурна за нещо, можеш да позвъниш на Роз, Харпър или мен.
— Да, мамче. Не се безпокой, няма да сервират алкохол преди три.
— Ха-ха!
— И не се знае дали ще има мъжки стриптийз. — При тези думи Руби се ухили до уши и избухна в смях. — Можеш да бъдеш спокойна.
— Едва ли днес някой ще остане спокоен.
— Може ли да попитам откога не си имала среща… искам да кажа, откога не си излизала с мъж?
— Не много отдавна. От няколко месеца. — Когато Хейли завъртя очи, Стела стори същото. — Бях заета. Трябваше да свърша доста работа около продажбата на къщата, събирането на багажа, складирането на мебелите и търсенето на училища и педиатри тук. Нямах време.
— Не срещна ли някого, който да заслужава да му отделиш време? Както днес.
— Нещата не стоят така. Защо закъснява? — попита тя и погледна часовника си. — Знаех си, че ще закъснее. На челото му пише: „Страдам от хронична склонност да закъснявам за всичко“.
Влезе клиент и Хейли потупа Стела по рамото.
— Трябва да вървя. Приятно прекарване. С какво мога да ви помогна? — попита тя, докато бързаше към щанда.
Стела изчака още две минути, за да се увери, че Хейли се справя без проблем с новия клиент. Руби издаде още две касови бележки. Работата вървеше като по вода и не и оставаше нищо друго, освен да чака.
Реши да го прави навън и грабна якето си.
Сандъчетата й изглеждаха чудесно и навярно на тях се дължеше нарасналото търсене на теменужки през последните няколко дни. В такъв случай можеха да добавят още няколко, както и тумбести саксии и висящи кошници.
Нахвърля няколко бележки и закрачи наоколо, за да избере най-подходящите места за излагане на стока и нови аксесоари, които биха привличали купувачи.
Когато Лоугън пристигна с пикапа си в един и петнадесет тя седеше на стъпалата, записваше идеите си и разпределяше задачите за осъществяването им.
Видя го да слиза от кабината и се изправи.
— Забавих се.
— Няма проблем. Намерих си занимание.
— Нали нямаш нищо против да се повозиш в пикапа?
— Няма да ми бъде за първи път.
Стела се качи и докато закопчаваше предпазния си колан, огледа купчината листчета с бележки, скици и математически изчисления, струпани върху таблото.
— Това ли е информационната ти система?
— По-голямата част от нея. — Лоугън включи CD плейъра и оттам гръмко зазвуча Heartbreak Hotel на Елвис. — Струва ми се най-подходящата музика.