Докато вървяха обратно към пикапа, той я видя да поглежда дисплея на мобилния си телефон. За пореден път.
— Проблем ли има?
— Не. — Стела прибра телефона си. — Просто проверявам дали съм получила съобщения.
Но, изглежда, всички се бяха справили и без нея за един следобед.
Освен ако нещо не бе наред с мобилния оператор. Или просто бяха загубили номера й. Или…
— Например, че градинарският център е нападнат от психопати, поклонници на петуния фетиш. — Лоугън й отвори вратата. — И докато си говорим тук, целият персонал е вързан и със запушени уста в оранжерията за разсаждане.
Стела решително затвори ципа на чантата си.
— Няма да ти се струва толкова смешно, ако открием, когато се върнем, че се е случило точно това.
— Права си, няма да ми е смешно.
Той заобиколи пикапа и седна зад волана.
— Аз съм маниакално праволинейна и целенасочена натура със силен стремеж към организираност.
Остана мълчалив за миг.
— Радвам се, че ми каза. Бях си създал погрешното впечатление, че си вятърничава жена.
— Е, стига толкова за мен. Защо…
— Защо правиш това толкова често?
Тя зарови ръце в косите си.
— Кое?
— Защо все наместваш фибите си?
— Защото се разхлабват.
Загуби ума и дума, когато Лоугън протегна ръка, дръпна фибите и ги хвърли на пода.
— Защо изобщо ги слагаш?
— О, за бога! — Намръщено сведе поглед към фибите. Колко пъти в седмицата ти казват, че си самонадеян и нагъл?
— Не ги броя. — Той излезе от паркинга и се вля в потока от коли. — Имаш толкова секси коси. Остави ги на мира.
— Благодаря за съвета относно прическата ми.
— Обикновено една жена не се цупи, когато някой мъж й каже, че е секси.
— Не се цупя, а и ти не си казал, че съм секси. Говореше за косите ми.
Лоугън откъсна очи от пътя за няколко мига и плъзна поглед нагоре-надолу по тялото й.
— И останалата част от теб си я бива.
Явно с нея ставаше нещо странно, щом този полуциничен комплимент я накара да почувства топлина в корема. Най-добре бе да смени темата с по-безопасна.
— Да се върнем на въпроса, който опитах да ти задам, преди да ме прекъснеш. Защо се насочи към проектирането на градини?
— Работа през лятото, която се превърна в професия.
Тя изчака един миг, два. Три.
— Добре, Лоугън, няма смисъл да ме отегчаваш с подробности, нали?
— Извинявай. Никога не се сещам да млъкна. Отраснах във ферма.
— Така ли? Харесваше ли ти, или я мразеше?
— Бях свикнал с повечето неща. Обичам да работя на открито и нямам нищо против тежкия физически труд.
— Бърборко — подметна Стела, когато той отново замълча.
— Нямам какво друго да кажа. Не желаех да се занимавам със земеделие, а и баща ми продаде фермата преди няколко години. Но ми е приятно да върша работа, свързана със земята. Това ми харесва и в него съм добър.
— Ще ти задам един въпрос. Как разбра, че си добър?
— Не ме уволниха, което беше доказателство. — Не можеше да разбере защо й е толкова интересно, но бе настойчива и той реши да задоволи любопитството й. — Нали знаеш как е в училище, да кажем, по история. Слушаш за битката при Хейстингс, прекосяването на Рубикон и бог знае какво още. Влязло през едното ухо и излязло през другото. — Докосна главата си. — Натъпквах всичко това тук, докато мине тестът, а после изветряваше. Но когато работех, шефът казваше, че тук ще засадим розоцветни храсти, а там махония, и аз запомнях. Как се наричат растенията, от какво се нуждаят. Харесваше ми да ги засаждам. Човек се чувства удовлетворен, след като изкопае дупка, подготви почвата и промени облика на градината. Успял е да я направи по-приятна за окото.
— Разбира се — съгласи се тя. — Вярваш или не, аз изпитвам същото удовлетворение, когато подреждам информацията във файловете си.
Лоугън й хвърли поглед, от който устните й затрепериха.
— Щом казваш, значи е така. Понякога ми хрумва, че тези розоцветни храсти биха изглеждали по-добре ето там, а вместо махонии, по-подходящи за този ъгъл са кипариси. Затова се захванах с проектиране.
— Преди време и аз исках да се занимавам с това. Но не ми се удава — каза тя. — Осъзнах, че ми е трудно да съчетая вижданията си с тези на екипа… или на клиента. Твърде много задълбавах в математическата и научната част и не можех да премина към творческата.
— Кой проектира твоята градина на север?
— Аз самата. Ако ми хрумнеше нещо, което изискваше машини или повече сила, отколкото имахме двамата с Кевин, съставях списък. — Усмихна се. — Много подробен списък, с графики върху хартия. И се мотаех из двора. Шампионка съм в това отношение.