— И аз мога — настоя Хейли. — Няма да падна от проклетото столче.
— В никакъв случай. Подай ми онези бегонии.
— Прекрасни са. Толкова буйни.
— Роз и Харпър са засадили повечето от тези цветя през зимата. Бегонните и импациенсите се продават като топъл хляб. Щом ги отглеждат хора като Роз и Харпър, можем да ги продаваме на едро и на ниска цена. Това е основната ни стока.
— Хората могат да ги отглеждат сами по-евтино.
— Разбира се. — Стела слезе, премести стълбата и се качи на нея. — Каскадно мушкато — реши тя. — Трудно е да устоиш на толкова цветове и пъстрота. Дори най-запалените градинари, които умеят да отглеждат разсад, не биха отминали едрите, красиви съцветия. Разцъфналите цветове, скъпа моя ученичке, водят до продажби.
— Значи ще сложим от тези кошници навсякъде.
— За примамка. Почакай, докато преместим някои от едногодишните навън, отпред. Всички тези ярки багри привличат клиенти. Както и ранноцъфтящите многогодишни. — Избра нова кошница. — Сама ще я взема. Ще изпратиш ли съобщение на Роз? Искам да ги види и да ми разреши да закача двадесетина в Трета оранжерия, при допълнителния разсад. И избери една саксия от онези, които през миналата година не са вървели. Ще засадя цветя в нея и ще я сложа до щанда. Със сигурност ще хваща око. Всъщност избери две. Ще сменя цената и не просто ще потръгнат, а ще донесат тлъста печалба.
— Разбрано.
— Нека едната да бъде от онези с кобалтовото покритие — извика тя. — Нали знаеш кои? И не се навеждай.
Стела започна мислено да съставя план. Бели цветове — хелиотроп, импациенс, сладък игловръх, сребристи акценти от иглика и градински чай. Още ред бели петунии. Щеше да каже на Хейли да вземе една от сивите саксии. Би изглеждала добре в контраст с кобалта. Щеше да ги направи прелестни. С яркочервени мушката, лобелия, върбинка, червени новогвинейски импациенси.
Одобряваше и отхвърляше растения, пресмяташе наум цените на саксиите, разсада, почвата. Усмихна се на себе си, докато закачаше друга кошница.
— Не трябваше ли да се занимаваш с документацията?
Щеше да падне от столчето, ако една ръка не бе обхванала ханша й и не й бе помогнала да се задържи права.
— Това не е единствената ми работа. — Опита да слезе, но осъзна, че така е достатъчно висока, за да го гледа право в очите. — Можеш да отместиш ръката си, Лоугън.
— Тя няма нищо против да стои там. — Но я отпусна и я пъхна в джоба си. — Хубави кошници.
— Би ли си купил от тях?
— Може би. Имаше интересно лице, когато влязох.
— Лицето ми е такова, каквото е винаги.
— Не, беше лице на жена, която си мисли как да впечатли един мъж.
— Така ли? Сигурен ли си? — добави Стела. — Далеч си от истината. Мислех как да превърна две залежали върху рафтовете саксии в привлекателна гледка, за да донесат приходи. — Докато тя закачаше кошницата, той без усилие взе друга и само с едно повдигане на ръката успя да я сложи.
— Правиш се на супергерой.
— А ти си дребосъче.
Хейли прекрачи прага, но веднага направи кръгом и излезе.
— Забравих нещо — извика тя и продължи.
Стела въздъхна и тъкмо да помоли за друга кошница, той вече я беше вдигнал и я закачаше.
— Свършил си доста работа — отбеляза тя.
— Миналата седмица времето беше хладно и сухо.
— Ако си дошъл да вземеш храстите за обекта на Пит, ще оформя документите.
— Работниците ми ги товарят. Искам да се видим отново.
— Е, видяхме се.
Лоугън не откъсна поглед от лицето й.
— Не си глупачка.
— Разбира се, че не съм. Не съм сигурна…
— Аз също — прекъсна я той. — Но това не ми пречи да искам да се видя с теб. Изнервящо е само да мисля за теб.
— Благодаря. Всеки момент ще падна с въздишка в обятията ти.
— Не искам да падаш. Ако исках, би било достатъчно да ритна столчето под краката ти.
Стела сложи ръка на гърдите си, примигна и направи трогателен опит да имитира южняшкия акцент:
— Господи, цялата тази сладникава романтика ми идва в повече.
Лоугън се усмихна широко.
— Харесваш ми, Червенокоске. Понякога. Ще намина да те взема в седем.
— Какво? Тази вечер? — За миг неохотната насмешка премина в откровена паника. — Не мога така импулсивно да реша да изляза. Имам две деца.
— В къщата живеят трима възрастни. Можеш ли да измислиш причина, поради която не биха гледали децата ти няколко часа?
— Не, но не съм ги помолила — концепция, която, изглежда, е непозната за теб. Освен това… — Тя нервно отметна косите си с ръка. — … може да имам други планове.
— Имаш ли?
Стела наклони глава встрани и примигна.