— Приемам поправката. Не ми каза къде ще ходим.
Лоугън отвори вратата пред нея.
— Ще разбереш.
Докато караше към града, той пусна тиха музика, непозната за нея. Стела знаеше, че е блус, но бе невежа в тази музикална област. Когато нехайно призна това, не само му се стори шокиращо, а стана тема на разговора през целия път.
Тя научи най-основното за музиканти като Джон Лий Хукър, Мъди Уотърс, Би Би Кинг и Тадж Махал.
Докато се движеха из центъра, осъзна че разговорът помежду им никога не е проблем. След като паркира, Лоугън се обърна и за дълго прикова поглед в нея.
— Сигурна ли си, че си родена тук?
— Пише го в удостоверението ми за раждане.
Той поклати глава и слезе.
— Щом си толкова непросветена за блуса, би трябвало отново да провериш. — Влязоха в ресторант, където всички маси вече бяха заети и бе доста шумно. Щом седнаха, той отпрати сервитьора. — Да почакаме с питиетата, докато избереш какво ще ядеш. Ще поръчаме бутилка вино.
— Добре.
След като бе решил да пропуснат аперитива, Стела отвори менюто си.
— Специалитетът на заведението е морска котка. Яла ли си? — попита Лоугън.
Тя вдигна очи и срещна погледа му.
— Не. Но с риск отново да бъда наречена „янки“, ще поръчам пиле.
— Добре. Може да опиташ от моята, за да разбереш какво изпускаш. Предлагат добро калифорнийско шардоне, подходящо и за риба, и за птиче месо. Има чудесен привкус.
Стела остави менюто и се наведе напред.
— Наистина ли знаеш това, или си измисляш?
— Обичам вино, затова го зная.
Облегна се назад, когато Лоугън махна на сервитьора. След като поръчаха, тя го погледна с присвити очи.
— Какво правим тук, Лоугън?
— Лично аз мисля да хапна вкусна морска котка и да пийна чаша добро вино.
— Досега проведохме няколко разговора, главно делови.
— Както и няколко спора — добави той.
— Вярно. Веднъж излязохме заедно и приятната разходка завърши е доста интимна случка.
— Понякога ми е забавно да те слушам, Червенокоске. Имам чувството, че говориш на чужд език. Подреждаш фактите, сякаш прокарваш пътека от плочи към нещо важно.
— Може би е така. Факт е, че сега седя тук с теб, на вечеря в ресторант. Преди двадесет и четири часа нямах подобни намерения. Отношенията ни са чисто професионални.
— Аха. Като заговорихме за това, новата ти система все още ме дразни.
— Много изненадващо. Впрочем днес следобед забрави да оставиш онази фактура на бюрото ми.
— Така ли? — Той повдигна рамене. — Сигурно съм я пъхнал някъде.
— Имам предвид…
Стела замълча, когато сервитьорът донесе виното и показа на Лоугън етикета на бутилката.
— Това е. Нека дамата го опита.
Стела бавно доближи чашата до устните си, отпи глътка и повдигна вежди.
— Добро е… има чудесен привкус.
Лоугън се усмихна широко.
— Тогава да започваме.
— Исках да кажа — отново заговори тя, — че е разумно и полезно и за двама ни да изградим приятелски взаимоотношения, но може би за никого от нас не би било добре да прераснат в нещо друго.
— Аха. — Лоугън опита виното на свой ред, взирайки се в нея със зелените си котешки очи. — Мислиш, че не бива да те целувам, защото не е разумно и полезно?
— Дойдох на ново място, започнах нова работа, доведох децата си в нова къща. Поставям тях преди всичко.
— Вярвам, че е така, но не вярвам това да е първата ти вечеря с мъж, откакто си загубила съпруга си.
— Предпазлива съм.
— Не бих го предположил. Как загина той?
— При самолета катастрофа, на връщане от командировка. Бях включила телевизора и чух новините. Не споменаха имена, но знаех, че става дума за самолета на Кевин. Знаех, че е сред жертвите още преди да ми го съобщят.
— Помниш с какво си била облечена, когато си чула новините, какво си правила, къде си стояла. — Говореше тихо и я гледаше право в очите. — Помниш всяка подробност от деня.
— Защо казваш това?
— Защото е бил най-ужасният ден в живота ти. Споменете ти за предишния и следващия се губят, но няма да забравиш дори една подробност от този ден.
— Прав си. — Интуицията му я изненада и трогна. — И ти ли си загубил някого?
— Не така, както предполагаш. Но нима жена като теб би се омъжила и би останала омъжена, ако целият й свят не се върти около едни мъж? Нещо изтръгва този център от живота ти и никога не ще го забравиш.
— Не мога. — Беше се запечатало в сърцето й. — Това е най-точният и най-утешаващият израз на съчувствие, който съм получавала. Дано не те обидя като споделя, че съм изненадана.
— Не се обиждам таткова лесно. Загубила си бащата на децата си, но си им създала условия за живот, и то доста добри, което изисква усилия. Не си първата жена с деца, към която съм проявявал интерес. Уважавам майчинството и приоритетите, свързани с него. Но това не ми пречи, когато погледна над тази маса, да си те представям гола.