— За мен е отклонение от нормата — сподели Стела. — Напоследък направих доста съществени отклонения.
— Имат ли нещо общо с мъж? Висок широкоплещест мъж с дяволита усмивка?
Стела присви очи.
— Защо питаш?
— Помниш ли третата ми братовчедка — Люсил? Веднъж те запознах с нея. Случайно вечеряла в града преди няколко дни и те видяла в същия ресторант с много привлекателен млад мъж. Не дошла до масата ви, защото била с приятеля си, който все още не е разведен с втората си съпруга. Всъщност срещат се от година и половина, а той не се развежда, но Люсил си е такава. — Джолийн махна с ръка. — Е, кой е привлекателният млад мъж?
— Лоугън Кътридж.
— О-о-о!… промълви тя на три срички — Наистина е привлекателен. Мислех, че не го харесваш.
— Не че не го харесвах. Просто ме дразнеше и ми бе трудно да работя с него. Вече се разбираме по-добре и няколко пъти излязохме заедно. Все още не мога да реша дали искам отново да се видим.
— Какво има за решаване? Или искаш, или не.
— Любопитна съм, но… не е редно да те моля да клюкарстваш.
Джолийн се настани по-близо до нея на пейката.
— Скъпа, кого да разпиташ за клюките, ако не мен?
Стела се засмя и хвърли поглед към терариума, за да се увери, че момчетата все още не са излезли.
— Преди да хлътна сериозно, искам да разбера дали се среща с много жени.
— Интересува те дали е женкар.
— Мисля, че това е подходящата дума.
— Бих казала, че мъж като него лесно би си намерил компания, ако я търси, но никой не шушука зад гърба му: „Този Лоугън Кътридж е похотлив опасен тип“, както за сина на сестра ми, Къртис. Мнозина, главно жени, се питат що за човек е бившата му съпруга, щом го е изпуснала, и как все още не се е намерила друга хитруша да го хване. Мислиш ли за обвързване?
— Не. Не, определено не.
— Може той да има подобни намерения.
— Бих казала, че и двамата просто опипваме почвата. — Стела видя баща си и момчетата. — Ето ги ловците на змии. Нали няма да кажеш нищо по този повод пред тях?
— Устата ми е заключена.
„В градината“ отвори в осем, подготвен за рекламното откриване на пролетния сезон като за война. Стела бе строила войските и прегледала арсенала заедно с Роз. Имаха подкрепления, закалени в битки на бойното поле според нея изглеждаше безупречно организирано и оформено.
В десет вече бяха обсадени от клиенти, които се тълпяха в търговските помещения, градините и оранжериите, отворени за посетители. Касовите апарати звъняха като църковни камбани.
Стела сновеше от сектор в сектор, готова във всеки момент да предложи помощта си там, където най-много се нуждаят от нея. Отговаряше на въпросите на персонала и клиентите, участваше в товаренето на колички, когато другите служители не смогваха, и лично помагаше на безброй клиенти да сложат покупките в колите, пикапите и микробусите си. Използваше радиостанцията на колана си като генерал.
— Госпожице? Тук ли работите?
Стела се спря, обърна се и видя зад себе си жена с широки дънки и износен памучен пуловер.
— Да, госпожо. Аз съм Стела. С какво мога да ви помогна?
— Не мога да намеря кандилките, напръстниците и… не откривам нищо от списъка си. Всичко е променено.
— Направихме реорганизация. Кажете какво търсите и ще ви помогна.
— Количката ми вече е натоварена. Не мога да я влача до припадък из целия център.
— Явно сте решили здравата да се потрудите в градината си — весело каза Стела. — Избрали сте чудесни неща. Стив, ще откараш ли тази количка отпред, надписана за госпожа… извинете…
— Хагърти. — Жената нацупи устни. — Добре. Внимавай някой да не отмъкне нещо от нея. Загубих доста време, докато намеря всичко това.
— Не се безпокойте. Как сте, госпожо Хагърти?
— Добре. Как са майка ти и баща ти?
— И те са добре. — Стив повдигна дръжката на количката. — Госпожа Хагърти има една от най-хубавите градини на света — каза той на Стела.
— Ще направя няколко нови лехи. Пази количката ми Стив, или лошо ти се пише. Е, къде са кандилки за бога?
— Насам. Ще взема друга количка, госпожо Хагърти.
Стела придърпа една.
— Значи вие сте новото момиче, което е назначила Роз.
— Да, госпожо.
— Севернячката?
— Виновна съм.
Госпожа Хагърти отново нацупи устни и се огледа наоколо с нескрито раздразнение.
— Разместили сте всичко.
— Зная. Надявам се новата схема да спестява на клиентите време и усилия.
— На мен днес не ми спести нищо. Почакайте. — Спря повдигна периферията на овехтялата си сламена шапка срещу слънцето и разгледа саксиите с бял равнец. — Този равнец изглежда здрав и силен, нали? Издържа на горещина и има дълъг сезон на цъфтеж. Не е зле да избера нещо и за дъщеря си, щом съм дошла тук.