Взе три саксии и продължи. Докато вървяха, Стела заговори за растенията и успя да я предразположи. Преди да преминат към многогодишните, вече бяха напълнили втората количка и наполовина трета.
— Признавам, че знаете доста за цветята.
— Мога да отвърна на комплимента ви, като споделя нещо: завиждам ви, че ви предстои да засадите толкова много.
Госпожа Хагърти се спря и отново се огледа. Но този път замислено.
— Знаете ли, както сте подредили нещата тук, изкушавате ме да купя доста повече, отколкото възнамерявах.
Този път Стела се усмихна до уши.
— Наистина ли?
— Хитро. Харесва ми. Близките ви на север ли са?
— Не, всъщност баща ми и съпругата му живеят в Мемфис. Местни са.
— Така значи. Е, заповядайте да видите градината ми някой ден. Роз ще ви каже как да ме намерите.
— С най-голямо удоволствие. Благодаря.
В дванадесет на обяд Стела пресметна, че е извървяла близо петнадесет километра.
В три следобед престана да брои километрите, килограмите, които вдига и въпросите, на които отговаря.
Вече мечтаеше за дълъг хладен душ и бездънна чаша вино.
— Тук е същинска лудница — промълви Хейли, докато дърпаше поредната празна количка от паркинга.
— Кога беше последната ти почивка?
— Не се тревожи, прекарвам повечето време седнала. Работя на щанда, бъбря си с клиентите. Честно казано, искам да изпъна краката си.
— Затваряме след час, а и вече е малко по-спокойно. Защо не потърсиш Харпър или някого от временните работници да те замести?
— Добра идея. Хей, това не е ли пикапът на мистър Съвършено тяло?
Стела надникна през оградата и забеляза пикапа на Лоугън.
— Мистър Съвършено тяло!
— Подхожда му. Е, аз да се залавям за работа.
Стела също трябваше да продължи работата си, но остава загледана в него, докато минаваше покрай купчините чували с пръст и тор. Скочи от едната страна на пикапа, а от другата слязоха двамата му работници. След като размениха няколко думи, той запристъпва по чакълената алея към нея.
Стела тръгна срещу него.
— Един клиент реши да вземе червеникава горска пръст с тор. Можеш да отбележиш четвърт тон.
— За кой клиент?
— Джеймисън. Ще му закараме, преди да приключим за деня. Утре ще донеса формуляра.
— Можеш да ми го дадеш сега.
— Трябва да го попълня. Ако се забавя, няма да доставим проклетата пръст навреме и клиентът няма да доволен.
Тя изтри потта от челото си с ръка.
— За твое щастие, нямам сили да споря.
— Преуморила си се.
— Не мога да ти опиша какво беше днес. Страхотно. Обзалагам се, че сме счупили всички рекорди. Краката ми са подути като пушени наденички. Впрочем скоро ще мина да видя къщата ти.
Очите му се вгледаха в нейните и по гръбнака й пробягаха горещи тръпки.
— Можеш да дойдеш още тази вечер. Имам време.
— Тази вечер не мога. Какво ще кажеш за сряда, след като затворим? Ако Роз се съгласи да гледа момчетата.
— За мен няма проблем. Ще намериш ли къщата?
— Да. Около шест и половина?
— Добре. Чао.
Докато той вървеше обратно към пикапа, Стела реши, че това е най-странният разговор за секс, който е водила.
Вечерта, след като децата й се нахраниха и започна полагащият им се час за игри преди лягане, Стела най-сетне се наслади на дългия душ. Докато водата отмиваше умората и мускулната треска, вълнението й нарастваше.
„Направихме голям удар!“, помисли си тя.
Все още малко се безпокоеше за голямото количество стока в някои сектори и евентуалния недостиг в други, но опиянена от успеха, си казваше, че не бива да се съмнява в предприемаческия усет на Роз.
Ако днешният ден означаваше нещо, то бе, че са завоювали солидни позиции.
Загърна се с хавлиен халат, уви косите си в кърпа и излезе от банята, танцувайки буги.
Едва не изпищя, когато видя жената, застанала на прага на спалнята й.
— Извинявай. Извинявай — Роз не можа да сдържи смеха си. — Аз съм от плът и кръв.
— Господи! — Краката и се бяха подкосили и тя се отпусна на ръба на леглото. — Господи! Сърцето ми спря.
— Имам нещо, от което отново ще започне да бие.
Роз показа бутилката шампанско, която бе държала скрита зад гърба си.
— „Дом Периньон“? Охо! Мисля, че вече долавям пулс.
— Ще празнуваме. Хейли е в хола. Ще й дам половин чаша от това. Никакви лекции.
— В Европа позволяват на бременните и дори ги съветват да пият по чаша вино на седмица. Аз ще изпия цяла чаша и ще си представям, че сме във Франция.
— Ела. Изпратих момчетата при Дейвид. Ще се състезават на видеоигри.