— Е, добре. Нямам нищо против. Имат още половин час преди къпане и лягане. Това хайвер ли е? — попита Стела, когато влязоха в хола.
— Роз казва, че не бива да ям от него. — Хейли се наведе и помириса лъскавия черен хайвер в сребърна купичка. — Защото не бил полезен за бебето. Всъщност не зная дали би ми харесал.
— Добре. Значи ще има повече за мен. Шампанско и хайвер. Вие сте шеф от класа, госпожо Харпър.
— Беше страхотен ден. Винаги започвам сезона с мъничко тъга. — Роз отвори бутилката. — Всичките ми бебчета ме напускат. После съм твърде заета, за да мисля за това. — Наля шампанско в чашите. — А в края си напомням, че създадох тази фирма, за да продавам и да печеля, като върша нещо, което обожавам. Когато се прибера у дома, тъгата отново се връща. Но не и тази вечер. — Сложи чашите на масата. — Все още не разполагам с цифри и точна информация, но знам каквото знам. Днес е най-успешният ден в историята ни.
— С десет процента повече от миналата година. — Стела повдигна чашата си за тост. — Аз имам цифрите и точната информация.
— Разбира се. — Роз се засмя и смая Стела, като обгърна раменете й, сграбчи я в енергична прегръдка и я целена по бузата. — Разбира се, по дяволите! Свършихте адски добра работа. И двете. Всички. Трябва да призная Стела, че с решението си да те назнача направих голяма услуга на себе си и „В градината“.
— О! — Стела отпи глътка, за да отпусне гърлото си — Няма да възразя. — Още една, за да усети приятния гъдел от мехурчетата на шампанското по езика си, преди да опита от хайвера. — Но колкото и да ми се иска да си припиша цялата заслуга за десетпроцентното увеличение, не мога. Стоката е страхотна. Двамата с Харпър сте изключителни растениевъди. Мисля, че могат да ми се признаят пет от десетте процента.
— Беше забавно — намеси се Хейли. — През голяма част от времето изнервящо, но забавно. Толкова хора, толкова шум и тракане на колички, бутани към вратата. Всички изглеждаха истински щастливи. Навярно близостта до растенията и мисълта, че ще станат твои, прави чудеса.
— Доброто обслужване също има нещо общо с тези безброй щастливи лица. А ти… — Стела повдигна чашата си към Хейли. — … просто си ненадмината в това отношение.
— Добър екип сме. — Роз размърда пръстите на босите си крака. Днес ноктите й бяха лакирани в бледокремаво. — Сутринта ще направим подробна ревизия и ще видим в кои сектори ние с Харпър трябва да добавим нещо. — Наведе се напред и си намаза препечена филийка с хайвер. — Но тази вечер просто ще се порадваме на успеха.
— Това е най-приятната работа, която съм имала. Държах да го споделя. — Хейли погледна Роз. — Не само защото мога да пия марково шампанско и да гледам как хапвате хайвер.
Роз я потупа по рамото.
— Трябва да поговорим и на една друга тема. Вече казах на Дейвид. Позвъних на няколко места и попитах за смъртния акт на Алис Харпър Дойл — ката тя. — Начес. Според официалните архиви е починала в Начес, в дома в който е живяла със съпруга си и двете си деца.
— По дяволите! — Стела се намръщи над виното си. — Струваше ми се прекалено лесно.
— Просто ще трябва да продължим да преглеждаме домашния архив и да извадим имената на прислужниците през периода.
— Огромен труд — отбеляза Стела.
— Хей, добри сме. — Обемът на работата не плашеше Хейли. — Ще се справим. Знаете ли какво си мисля? Дейвид каза, че са я видели близо до старите конюшни, нали? Може да е имало нещо между нея и някого от конярите. Скарали са се и той я е убил. Може би неволно, а може би не. Предполага се, че насилствената смърт е едно от нещата, които задържат призраците тук.
— Убийство — замислено каза Роз. — Възможно е.
— Говорите като мащехата ми. Разказах й — обърна се Стела към Роз. — Двамата с баща ми са готови да ни помогнат с проучването, ако се нуждаем от помощ. Надявам се, че нямате нищо против.
— Аз нямам. Мислех си дали тя ще се яви на някоя от вас, след като започнахме да се ровим в миналото. Да се опита да ни покаже вярната посока.
— Имах съновидение. — Стела се почувства глупаво, когато заговори за това, и отново отпи глътка. — Нещо като продължение на друг сън отпреди няколко седмици. Никой от двата не беше много ясен… или поне подробностите се губят в паметта ми. Но зная, че и в двата имаше градина, създадена от самата мен, и синя далия.
— Съществуват ли сини далии? — попита Хейли.
— Да. Редки са — обясни Роз, — но при кръстосването да се получи хибрид със синкав оттенък.
— Това цвете не приличаше на никое, което съм виждала. Беше… искрящо, наситено. Удивително яркосиньо и огромно. И тя беше в съня ми. Не я видях, но усещах присъствието и.