Как можеше една жена да разсъждава трезво, когато не спираше да си представя какво би било ръцете на един мъж да…
— Мамо!
Продължи да се взира в частично гримираното си лице в огледалото.
— Да?
Настойчивото чукане по вратата на банята прозвуча като картечен откос.
— Мамо! Мога ли да вляза? Мога ли? Мамо!
Сама отвори вратата и видя Люк с почервеняло от гняв лице и свити юмруци.
— Какво има?
— Той пак ме гледа.
— О, Люк!
— С онзи поглед, мамо, с онази… физиономия.
Физиономията й бе добре позната. Гевин присвиваше очи и ехидно се усмихваше, когато искаше да тормози брат си. Знаеше, че той старателно репетира пред огледалото.
— Просто не го гледай.
— Тогава започва да издава онези звуци.
Звуците бяха съскане и пъхтене, което можеше да продължи с часове, ако някой не се намеси. Стела бе установила, че дори най-печеният агент на ЦРУ не би издържал на това брутално мъчение.
— Добре.
Как, за бога, да се подготви за секс, когато трябваше да влезе в ролята на рефер? Бързо закрачи през банята и стаята на момчетата към всекидневната от другата страна на коридора, където се бе надявала синовете й да прекарат двадесетте минути, докато тя се облече подходящо, в кротко гледане на анимационни филми.
„Глупачка — помисли си тя. — Голяма глупачка“
Гевин вдигна поглед към нея от пода, където лежеше изтегнат. Лицето му изглеждаше въплъщение на самата невинност под разрошените руси коси.
„На подстригване следващата седмица“, мислено си набеляза тя.
Държеше количка от „Мачбокс“ и разсеяно търкаляше колелата й, докато на екрана се разиграваше битка. Около него лежаха още няколко колички, обърнати на една страна или върху покрива си като след ужасяваща катастрофа. За нещастие миниатюрната линейка и полицейската кола бяха претърпели страховит челен сблъсък.
Отникъде не идваше помощ.
— Мамо, лицето ти изглежда разкривено.
— Зная. Гевин, искам да престанеш.
— Не правя нищо.
Осезаемо почувства острите ръбове на пронизителен крясък, който напираше в гърлото й. „Не го хокай — каза си тя. — Не го хокай“. Нямаше да крещи на децата си, както и бе крещяла нейната майка.
— Може би искаш да не правиш нищо, затворен в стаята си цяла вечер.
— Не съм…
— Гевин! — Сне забраната, която си бе наложила, но едва след като потисна крясъка. Заговори със сериозен и заплашителен тон: — Не гледай брат си с онзи поглед. Не съскай. Знаеш, че го дразниш, и именно затова го правиш, но настоявам да престанеш.
Невинното лице се намръщи, когато Гевин стовари последната количка сред нахвърляните в безпорядък други превозни средства.
— Защо винаги аз загазвам?
— Защо ли? — сопна се Стела в отговор също толкова гневно.
— Той просто се държи като бебе.
— Не съм бебе. Ти си жалко копеле без топки.
— Люк! — Смаяна и едва сдържайки смеха си, Стела рязко се обърна към него. — Къде чу това?
— Някъде. Неприлично ли е?
— Да, и не искам да го казваш отново.
„Дори и да е уместно“, помисли си тя, когато видя Гевин да прави познатата физиономия.
— Гевин, мога да отменя плановете си за вечерта. Искаш ли да си остана у дома? — Говореше спокойно, с почти ласкав тон. — Ще прекараме часа за игри в подреждане на стаята ти.
— Не. — Признал поражението си, той наведе глава над купчината колички. — Вече няма да го гледам така.
— Тогава, ако нямате нищо против, ще отида да довърша подготовката си.
Зад гърба си Стела чу Люк да прошепва на Гевин:
— Какво значи „копеле без топки“?
Завъртя очи към тавана и продължи.
— Тази вечер са врагове — каза тя на Роз.
— Всички братя се спречкват понякога. — Роз поглед към двора, където момчетата, кучето и Хейли се закачаха. — Сега всичко изглежда наред.
— Така е на пръв поглед, но под повърхността се надига вулкан. Единият от тях просто очаква удобен момент да се нахвърли върху другия.
— Ще видим дали ще успеем да отвлечем вниманието им. Ако не успеем и се развилнеят, просто ще ги окова във вериги в различни ъгли, докато се върнеш. Запазила съм онези, които използвах за своите синове. За спомен.
Стела се засмя, вече напълно спокойна.
— Добре. Но ми се обади, ако решат да се държат като непоправими глезльовци. Ще се прибера навреме, за да ги сложа да си легнат.
— Тръгвай и приятно прекарване. И да не се прибереш, ще се справим.
— Твърде много ме улесняваш — каза Стела.
— Няма нужда да бъде трудно. Нали знаеш как да стигнеш?