— Слава богу!
Тихо се засмя.
— Искам да кажа, че… — Зъбите му изучаваха плътта на рамото й и приятният им гъдел замъгли разсъдъка й. — Няма значение.
Докосваше я точно както й бе казал, че желае. Дланите му се придвижиха от рамото до върховете на пръстите й и бавно продължиха надолу по ханша й, следвайки извивките, нетърпеливи да ги опознаят.
След това устните му отново се сляха с нейните, горещи и ненаситни. Усещанията й експлодираха като електрически искри, докато ръцете и устните му жадно я изпиваха. Силни ръце със загрубели длани, галещи кожата й умело и страстно.
Точно както си го бе представяла, точно за каквото бе копняла.
Желания, които безмилостно бе потискала, изплуваха на повърхността с вик за живот. Понесена от вълните на насладата, тя сграбчи ризата му и ръцете й потърсиха горещата му гола плът, за да се впият в нея.
Мускулесто мъжко тяло.
Той достигна гърдите й и я накара да се надигне, докато възбуждащо обхождаше с устни блузата и сутиена и а раздвижваше кръвта й на тласъци. Всичко в нея тръпнеше, очакваше, жадуваше.
Всичките и сетива бяха будни и увлечени във неудържими пориви, на които се бе предала. Отдавна не се бе стремила така отчаяно към онзи миг на безкрайна лекота. Копнееше за топлината, която изпълваше цялото й същество, докато силните му, загрубели от работа ръце и ненаситните му устни наелектризираха тялото й.
Бе изпяло във властта на тези тръпки, на тези изгарящи, копнежи, опиянена от свободата да ги утоли.
Издигаше се с него с ритмични движения, плът до плът. Светлата й кожа и съвършените й форми го водеха към забрава. Изглеждаше повече от прелестна на чезнещата светлина, върху тъмната покривка, с тези разрошени огненочервени коси и топли сини очи с премрежен поглед.
От нея струеше страст, която се преливаше с неговата, и му се искаше да й даде повече, да получи повече, да се потопи в това, което си даряваха. Уханието й го изпълваше като жадувани глътки въздух. Шепнеше името й, наслаждавайки се на всеки миг от взаимното изучаване. Бе по-вълнуващо, отколкото бе очаквал.
Сърцето й препускаше, докато треперещите му ръце я издигаха все по-високо — като вълна, набираща скорост. Достигна до гребена й и почувства в себе си нов, безкраен прилив на топлина. Отново се изви към него, сграбчи го в прегръдката си и пулсът й стана неудържим.
Устните й всмукваха неговите с дива ярост и съзнанието й крещеше: „Отново!“.
Той я притискаше към себе си, докато се носеше по вълната, и тръпките, които я разтърсваха, изпълниха сърцето, ума и слабините му с напрежение, прерастващо в болка. Когато болката стана непоносима, най-сетне навлезе в тялото й.
Тя издаде още един вик — на изумление и тържество. Вече се движеше с него, чувствено поклащайки ханш, а ръцете и докосваха лицето му.
През целия си живот не бе виждал да разцъфтява такава красота.
Когато очите й се присвиха и от гърлото й се изтръгна вик, той се предаде.
Стела лежеше неподвижна, притисната от тежестта му и размишляваше за чудото да се чувства безпомощна под тялото на мъж. Бе отпусната, сънена и съвършено спокойна. Представи си как от пръстите на ръцете и краката й заструява розова светлина.
Сърцето и все още биеше учестено. Коя жена не би изпитвала вълнение при мисълта, че е накарала един едър, силен мъж да остане без дъх?
Мъркайки като доволна котка, прокара ръка по гърба му.
Лоугън простена, претърколи се и се отпусна до нея.
Почувства се разголена и засрамена. Протегна ръка и придърпа покривката, за да се завие, поне отчасти. Тогава той направи нещо, което я накара да застине и сърцето й да подскочи.
Хвана ръката й и целуна пръстите й.
Не изрече нито дума, но тя не можа да помръдне, опитвайки се да овладее сърцето си.
— Мисля, че не бива да те държа гладна — провлечено каза Лоугън.
— Трябва да се обадя, за да се уверя, че с момчетата всичко е наред.
— Върви. — Стана и я потупа по голото бедро, преди да се измъкне от леглото и да нахлузи джинсите си. — Аз ще се заема с вечерята в кухнята.
Без да си направи труда да облече риза, тръгна към вратата. Но преди да излезе, се спря, обърна се и я погледна.
— Какво?
Стела повдигна ръка в нехаен опит да скрие гърдите си.
— Харесваш ми така. Разрошена и поруменяла. Иска ми се да те поразроша и загрея още малко при първа възможност.
— О!
Опита се да съчини отговор, но той вече се отдалечаваше. И си подсвиркваше.
Петнадесета глава
Безспорно умееше да готви. С малко помощ от нея, успя да сложи на масата вкусно ястие от риба тон на скара с пикантна гарнитура от кафяв ориз със задушени зеленчуци и гъби. Бе от готвачите, които сипват продукти на око или импулсивно и явно се забавляват.