Резултатът бе чудесен.
Тя беше съвестна, компетентна готвачка. Отмерваше всичко и гледаше на готвенето като на досадно ежедневно задължение.
Вероятно това бе красноречива аналогия за характерите им. И още една причина да се запита защо сега седи в кухнята му, а преди малко бе лежала гола в спалнята му.
Сексът се оказа… невероятен. Не виждаше смисъл да не е честна със себе си. След бурен здравословен секс би трябвало да се чувства отпусната и спокойна, а изпитваше тревога и неудобство.
Изживяването беше вълнуващо, а той просто бе станал и се бе заловил да приготвя вечеря. Сякаш бяха изиграли приятелска партия тенис.
Но преди това бе целунал пръстите й и с тази нежна ласка бе изпратил стрела право към сърцето й.
„Проблемът е мой, мой е“, напомни си — Знаеше, че твърде много анализира и усложнява нещата. Но ако не анализираше нещо, как би могла да разбере какво е?
— Харесва ли ти вечерята?
Прекъсна вътрешната си дилема, когато забеляза, че той я гледа съсредоточено с очите на тигър.
— Страхотна е.
— Не ядеш много.
Съзнателно набоде по-тлъсто парче риба.
— Никога не съм разбирала хората, които готвят като теб или като в кулинарните предавания. Просто сипваш, продукти — малко от това, щипка от онова. Как улучваш пропорциите?
Ако наистина си мислеше за готвене, докато устните й се цупеха така секси, би излязъл навън и би изял лопата тор.
— Не зная. Обикновено се получава или едно, или друго.
Не можеше да проникне в съзнанието й, но бе убеден, че мислите, които се въртят там, са свързани със секс или с последиците от него. Реши засега да играят по нейните правила.
— Щом се налага да готвя, защото не искам винаги да вечерям в ресторант, държа да ми бъде приятно. Ако стриктно спазвам рецепти, ще започна да се изнервям.
— А аз бих се изнервила, ако нямам рецепта, която да следвам Ще се питам дали няма да стане твърде пикантно или твърде постно, препечено или недопечено. Когато сложа ястието на масата, ще се чувствам съсипана. — На лицето и се изписа тревога. — Мястото ми не е тук, нали?
— Какво имаш предвид под „тук“?
— Тук, тук. — Тя направи широк жест с ръце. — С теб, в прекрасно проектираната кухня на странно уютната ти полупразна къща. На масата, с това оригинално вкусно ястие, след сексуалната лудост, която изживяхме в твоята спалня, чийто интериор сякаш казва: „Аз съм мъж, който знае какво иска“.
Лоугън се отпусна на стола и се опита да разсее бученето в ушите си с голяма глътка вино. Явно я бе преценил правилно, но му се струваше, че никога не ще я опознае напълно.
— За първи път чувам такова определение на думата „тук“. На север ли го научи?
— Разбираш какво искам да кажа — сопна се тя. — Не е… Просто не е…
— Ефективно? Подредено? Организирано?
— Не ми говори с този критичен тон.
— Не е критичен, а издава раздразнението ми. Какъв е проблемът ти, Червенокоске?
— Ти ме объркваш.
— Аха. — Лоугън сви рамене. — Дано това е всичко.
Продължи да се храни.
— Смешно ли ти се струва?
— Не, но съм гладен, а и не мога да ти помогна да не се чувстваш объркана. Този факт не ме притеснява, защото иначе щеше да започнеш да подреждаш всичко по азбучен ред.
Сините като метличини очи се присвиха до малки процепи.
— А: ти си арогантен и агресивен; Б: безочлив; В:…
— В: ти си вироглава всезнайка, но това вече не ме дразни, както по-рано. Мисля, че между нас става нещо интересно. Никой от двама ни не го искаше, но аз се нося по течението, а ти се опитваш да плуваш срещу него. Проклет да съм, ако знам защо започваш да ми харесваш.
— Рискувам повече, отколкото ти.
Лицето му стана сериозно.
— Няма да навредя на децата ти.
— Ако вярвах, че си способен, не бих се сближила с теб до това ниво.
— До кое ниво?
— Секс и вечеря в дома ти.
— Май сексът ти хареса повече, отколкото разговорът на масата?
— Напълно си прав. Защото не зная какво очакваш от мен а и не съм сигурна какви са моите очаквания.
— Също като да сложиш продукти в тенджерата и да не знаеш какво точно ще се получи.
Стела въздъхна.
— Очевидно ме разбираш по-добре, отколкото аз теб.
— Аз не съм толкова сложен.
— О, моля те! Ти си като лабиринт, Лоугън. — Вгледа се в лицето му, докато започна да различава малките златисти петънца на зелените му очи. — Лабиринт без никаква геометрична последователност. В професионално отношение си един от най-галантните, най-изобретателните и най-компетентните специалисти по оформяне на градини, с които съм работила, но съставяш половината от проектите си в движение, върху хвърчащи листчета, които държиш натъпкани в джобовете си или в пикапа.