Опита се да забрави за това, докато се миеше. Не я бе грижа за мошеника, за когото някога бе имала неблагоразумието да се омъжи. Една жена имаше право на грешки, допуснати от самота, лекомислие или… мамка му, просто от суетност.
„Разбира се — помисли си Роз, — стига да ги поправя и да не ги повтаря“.
Облече чиста блуза, прокара пръсти през влажните си коси и погледна лицето си в огледалото. Все още можеше да изглежда добре, доста добре, ако положи малко усилие. Ако търсеше мъж, лесно можеше да намери, и то не защото той си въобразява, че е глупава и има кладенец с пари, от който ще му позволи да черпи колкото желае. Може би случилото се с Брайс бе разклатило увереността и засегнало самочувствието й за известно време, но вече бе стъпила на крака. Повече от здраво.
Не бе имала нужда от мъж, който да запълни празнотата в живота й, преди да се появи той. Нямаше нужда от мъж и сега. Животът й отново бе такъв, какъвто го харесваше. Децата й бяха щастливи и пълноценни, бизнесът й процъфтяваше, имаше сигурност в дома си, приятелки, които истински ценеше, и познати, с които поддържаше добри отношения.
Точно сега към интересните й занимания се бе прибавило и проучването за призрака, бродещ из къщата.
Още веднъж набързо приглади косите си с ръка и тръгна надолу по стълбите, за да се присъедини към останалите от екипа в библиотеката. Когато стигна до долния етаж, чу почукване на вратата и отиде да отвори.
— Лоугън, каква приятна изненада!
— Хейли не ти ли каза, че ще дойда?
— Не, но няма значение. Заповядай.
— Днес я срещнах в градинарския център и тя ме попита дали мога да се отбия, за да ви помогна с някоя и друга идея за проучването. Трудно бе да устоя на предизвикателството да стана ловец на духове.
— Разбирам. — Всичко й стана напълно ясно. — Трябва да те предупредя, че Хейли си е романтичка и в момента вижда в теб Рочестър, а в Стела — Джейн Еър.
— Аха.
Роз само се усмихна.
— Джейн все още е при момчетата и се опитва да ги накара да си легнат. Тръгни към западното крило и просто следвай шума. Можеш да и кажеш, че ще си намерим занимание, докато чакаме да слезе.
Отдалечи се, преди Лоугън да се съгласи или да възрази.
Никога не се бъркаше в личния живот на другите. Но това не означаваше, че не й е забавно да ги насърчава.
Лоугън остана на мястото си за миг, потупвайки с пръсти по бедрото си. Продължи да потупва и когато тръгна нагоре по стълбите.
Роз бе права за шума. До слуха му достигна смях, писъци и бързи стъпки още преди да стигне до горния етаж. Отправи се натам и се спря пред прага на отворената врата.
Очевидно бе, че стаята е обитавана от момчета и въпреки че бе доста по-подредена, отколкото неговата в тази крехка възраст, обстановката не издаваше следване на строги правила. По пода имаше разхвърляни играчки, а бюрото и рафтовете бяха затрупани с книги и дрънкулки. Ухаеше на сапун, буйно детство и пастели.
Стела седеше на пода сред всичко това, безмилостно гъделичкаше облечения в пижама Гевин, докато блажено голият Люк, залитайки, тичаше из стаята и надаваше бойни викове, свил ръце като тръба пред устата.
— Как ще ме наричаш отсега нататък? — попита Стела, докато по-големият й син безпомощно се заливаше от смях.
— Мама!
Тя издаде звук, подобен на бръмчене, и го смушка в ребрата.
— Опитай отново, малък нещастнико. Как ще ме наричаш?
— Мама, мама, мама, мама, мама!
Гевин се опита да се отскубне и бе повален по корем.
— Не те чувам.
— Ваше Императорско Величество — едва успя да промълви той.
— Още? Назови титлата ми или мъчението продължава.
— Императрица Великолепна, владетелка на цялата Вселена!
— Никога не го забравяй. Докосна задните му части, обути в памучно долнище, със звучна целувка. — А сега е твой ред, дребно жабоподобно създание.
Изправи се и потърка ръце, докато Люк крещеше от задоволство Но изведнъж залитна назад и едва не изпищя, когато видя Лоугън на прага.
— Господи, изплаши ме до смърт!
— Смилете се над мен. Просто гледах шоуто, Ваше Величество. Здравей, хлапе. — Кимна на лежащия на пода Гевин. — Как я караш?
— Тя ме победи. Сега трябва да си легна, защото такъв е законът на империята.
— Вече чух. — Лоугън взе долнището на пижамата с картинки на „Екс Мен“ и повдигна вежди срещу Люк. — Това на мама ли е?
Люк избухна в смях и затанцува, доволен, че все още е гол.
— Неее. Мое е. Няма да го облека, освен ако тя не ме хване.
Опита да се втурне към общата баня, но бе грабнат с една ръка от майка си.
„По-силна е, отколкото изглежда“, помисли си Лоугън, докато тя носеше сина си, преметнат през рамо.