— Кътридж.
— Лоугън, обажда се Стела.
Внезапното ускоряване на пулса му го накара да изпита гняв към себе си.
— Да, скапаните формуляри са в пикапа ми.
— Кои формуляри?
— За които ти е хрумнало да мърмориш.
— Не те търся, за да мърморя.
Тонът й звучеше хладно и делово, което само накара сърцето му да бие по-учестено и още повече го вбеси.
— Е, нямам време и за празни приказки. В момента съм на обект.
— Надявам се да вместиш в графика си една консултация. Имам клиентка, която иска да й дадеш съвет на място. Тук е и ако ми кажеш какви са плановете ти за деня, ще ти уредя среща с нея.
— Къде?
Продиктува му адреса, който се намираше на около двадесет минути път. Погледна как върви работата на екипа му и прецени кога ще свършат.
— В два часа.
— Добре. Ще я уведомя. Казва се Марша Фийлдс. Искаш ли още информация?
— Не.
— Добре.
Чу отчетливото щракване в слушалката и се ядоса, че не е успял да затвори пръв.
Вечерта Лоугън потегли изтощен, плувнал в пот и в по-добро настроение към дома си. Обикновено тежката физическа работа му се отразяваше страхотно, а през този ден бе свършил доста. Отначало навън беше задушно, а после се бе разразила кратка пролетна буря. Когато Дъждът бе заплющял най-силно, с работниците му бяха прекъснали за обедна почивка и бяха хапнали студени сандвичи и пийнали подсладен чай в горещата кабина на пикапа, докато струите се стичаха по стъклата.
Работата, която можеше да свърши за Фийлдс, предлагаше много възможности. Жената, чиято дума се слушаше в онази къща, имаше ясни идеи. Повечето от тях му допадаха и нямаше търпение да ги нахвърля върху хартия, да ги развие и доизглади.
Когато се беше оказало, че братовчедка на Марша по майчина линия е негова втора братовчедка по бащина, консултацията се бе проточила по-дълго от необходимото и бе преминала в шеговит разговор. Не беше излишен, защото тя можеше да привлече доста други клиенти.
Взе последния завой към дома си, спокоен и доволен, но настроението му помръкна, когато видя колата на Стела, паркирана зад неговата.
Не искаше да се вижда с нея сега. Кроеше други планове, а тя просто щеше да ги провали. Възнамеряваше да вземе душ, да пийне бира и тихо да пусне канала ESPN за фон, докато вечеря и работи върху проекта си на масата в кухнята.
В сценария му просто нямаше място за жена.
Паркира с ясното намерение да я отпрати. Нямаше я нито в колата, нито на площадката. Запита се дали, след като беше легнала с него, жена като нея можеше да влиза в къщата му в негово отсъствие. Каза си, че никоя няма право, дори Стела, но чу шуртенето на маркуча за полива в градината си.
С ръце в джобовете, тръгна по пътеката встрани от къщата.
Тя стоеше на верандата, с еластичен сив панталон, чиито крачоли достигаха малко над глезените й, и широка синя риза. Огненочервените й къдрици бяха вързани отзад на бухнала конска опашка, която поради необясними причини му се стори адски секси. Слънцето бе пробило през облаците и очите и бяха скрити зад очила със сивкави стъкла.
Изглеждаше чудесно в това семпло облекло и внимаваше да не намокри сивите си еспадрили.
— Днес валя — извика той.
Стела продължи да полива сандъчетата му.
— Не беше достатъчно.
Приключи и спря струята, но остана с маркуча в ръка, когато се обърна с лице към него.
— Зная, че имаш собствен стил и настроения, и това си е твоя работа. Но нямаш право да ми говориш, както днес. Няма да търпя да се държиш с мен като с празноглавка, която звъни на гаджето си в работно време, за да се глези, или досадна бизнес партньорка, която те прекъсва, за да те тормози за подробности. Не съм нито едно от двете.
— Не сме нито гаджета, нито бизнес партньори?
Ясно видя как брадичката й трепна, когато стисна зъби.
— Щом ти се обаждам в работно време, значи имам причина. Тази сутрин определено имах.
Права беше, но не се чувстваше длъжен да го признае.
— Сключих сделката с Фийлдс.
— Ура!
Лоугън прехапа устни, за да сдържи смеха, който предизвика у него ироничният й радостен възглас.
— Ще съставя проект за нея. Подписахме предварителен договор. Ще получиш копия и от двете. Доволна ли си?
— Да. Това, което не одобрявам…
— Къде са децата?
Въпросът му я накара да забрави какво иска да каже.
— Баща ми и съпругата му ги взеха от училище, ще вечерят и ще пренощуват при тях, защото след малко трябва да придружа Хейли на курса за бъдещи майки.
— В колко часа?
— В колко часа какво?
— В колко часа е курсът?
— В осем и половина. Не съм дошла да си бъбрим, Лоугън, нито пък да ми се присмиваш. Държах да…