Джейсън ме блъсна в едно дърво.
— Внимавай — казах му аз.
Той се ухили.
— Искаме да изглежда реалистично, нали така?
— Одеве си помислих, че между нас има истинско приятелство.
Джейсън се наведе към мен, сякаш възнамеряваше да ме целуне.
— Само защото сме приятели не означава, че не искам да спя с теб — той ме целуна бързо и леко.
Аз се намръщих и не отговорих на целувката му.
— Моля те, кажи ми, че не искаш да спиш с всичките си приятелки.
Джейсън подпря длани на дървото от двете страни на главата ми.
— Какво да ти кажа? Аз съм мъж.
Поклатих глава.
— Това не те оправдава.
Той долепи тяло върху мен, сякаш правеше лицева опора в изправено положение. Мускулите на ръцете му се издуха от усилието.
— Добре: защото аз съм си аз.
Усмихнах се.
— Така по става.
Сложих ръце на кръста му. Той се беше облегнал върху мен, но не с цялата си тежест. Можеше да се възползва в много по-голяма степен от ситуацията. Осъзнах, че се държи кавалерски. А преди време, и то не много отдавна, не би си направил този труд. Бяхме истински приятели. Но трябваше да се озовем на земята, а подобно поведение нямаше да ни събори долу.
Погледнах крадешком към другите. Зърнах косите на Зейн и Чери да проблясват между дърветата. Стори ми се, че Джамил и Натаниел все още са с тях, но те не бяха руси и не се забелязваха толкова лесно. Ако лошите момчета разполагаха с далекобойна карабина, можеха да ни застрелят с Джейсън направо през дървото. Щом другите изчезнеха от погледа им, може би щяха да направят точно това.
Плъзнах ръце по гърдите на Джейсън. Кожата му беше мека, но отдолу имаше много твърди мускули. Припомних си какво е усещането да разкъсаш тази гладка плът с животински нокти. Не, мунинът не се беше върнал. Просто си бях припомнила видението. Стиснах ръце в юмруци, после протегнах длани към лицето на върколака. Не исках да направя нещо, което да припомни и на двама ни видението, което бяхме споделили. Винаги съществуваше опасност това да върне Рейна в мен. А категорично не исках Рейна да ме обсеби, не и когато в гората се криеха въоръжени наемници.
Хванах лицето на Джейсън и приближих главата си към него. Той се притисна към мен. Внезапно осъзнах, че тялото му е плътно долепено до моето. Това ме накара да се поколебая, но когато устните му се допряха до моите, го целунах. Прокарах ръка през косата му, хванах цял кичур.
— Трябва да легнем на земята колкото се може по-скоро.
Той ме целуна по-силно и свали ръце на кръста ми. Пъхна пръстите си в колана ми, коленичи пред мен и ме придърпа надолу. Не се съпротивлявах. Джейсън легна по гръб върху шумата и ме примъкна върху себе си. Подпрях издраните си ръце на гърдите му с изписано на лицето слисване. Но не, не бях достатъчно добра актриса, не и за подобна роля.
Усетих туптенето на сърцето му под ръцете си. Той ме завъртя внезапно настрани и аз изписках тихо от изненада. Джейсън се озова върху мен и това изобщо не ми хареса.
— Искам да съм отгоре — казах му аз.
Той приближи устни към бузата ми.
— Ако стрелят по нас, по-добре аз да отнеса куршумите.
Потърка буза в лицето ми и осъзнах, че ме приветства по върколашки. Може би това минаваше за здрависване при тях, но пък аз никога не съм се чувствала изкушена да се ръкувам с някого, докато се натискаме.
Прошепнах в ухото му, което се намираше съвсем близо до устата ми:
— Чуваш ли ги?
— Да — той повдигна лице, колкото да ме целуне.
— Близо ли са? — отвърнах на целувката му, но и двамата бяхме наострили уши, за да чуем нещо.
Лежахме един върху друг с плътно притиснати тела, така че усетих как мускулите на гърба му се стягат.
— На няколко метра — отговори Джейсън. — Опитни са — опря буза върху моята. — Движат се тихо.
— Но не достатъчно — прошепнах аз.
— Чуваш ли ги? — попита ме той.
— Не.
Лежахме и просто се гледахме. Не правеше някакви усилия да се целуваме. Усещах, че е възбуден от допира си в мен, но възбудата му беше нещо вторично. Към нас се приближаваха въоръжени мъже. Мъже, които не ни харесваха.
Вгледах се в очите му на няколко сантиметра от моите. Знаех, че са светлосини, но на лунната светлина изглеждаха почти сребристи.
— Не прави тази глупост да ме прикриваш с тялото си.
Той ме тласна леко с бедра и се ухили.
— Защо според теб съм отгоре? — усмивката и движението с бедрата трябваше да ме разсеят, за да не забележа колко сериозни са очите му.