Чух, че карабината гръмна зад мен, но нямах време да се оглеждам за Джейсън. В момента съществуваха само две неща — насоченото в лицето ми оръжие и сянката, която не бях успяла да разгледам.
Сянката се стовари между нас. Имаше козина. Пушката гръмна от другата страна на косматата сянка. Ликантропът залитна назад, но остана прав. Пушката гръмна отново, и с двете цеви. Преди ехото да се разнесе, се втурнах и заобиколих превръщача. Очите на Чък бяха ококорени и се виждаше бялото им, но беше отворил цевите и ги беше подпрял с лявата си ръка. Празните гилзи ги нямаше и той тъкмо пъхаше на мястото им два нови патрона. Биваше си го.
Забих острието точно под голямата блестяща тока на колана му. По тялото му премина тръпка, но Чък успя да вкара патроните. Натиснах ножа, докато върхът му остърга тазовата или някаква друга кост. Той затвори цевите, като ги притисна в ръката си, сякаш беше на стрелбище с мишени. Изтеглих острието от тялото му и пръсна кръв.
Чък се свлече бавно на колене. Взех новозаредената пушка от ръцете му и той не се опита да я задържи. Остана на колене върху шумата, примигваше срещу мрака. Вече не ме виждаше.
Някой надаваше силен и обезумял вик. Погледнах назад — беше мъжът с карабината. Той седеше на земята, вдигнал ръка към луната. Половината от нея липсваше. Джейсън лежеше неподвижно върху листата. Зейн седеше до него; гърбът на жълтата му тениска беше опръскан с кръв.
Изправих се и се дръпнах от Чък. Той падна по лице върху шумата. Все още беше жив и намери достатъчно сили да завърти лице, но не и да се надигне. Върколакът, който ме беше спасил, лежеше по гръб и гълташе жадно въздух.
В корема му имаше дупка, по-голяма от двата ми юмрука накуп. От нея се разнасяше остра миризма като на повръщано, но още по-гадна. Червата му бяха разкъсани. Разбрах го по миризмата. Раната в корема нямаше да го убие. Дори да беше от сребърни куршуми, пак нямаше да го убие, поне не веднага.
В широките му гърди зееше втора дупка. Черната козина беше подгизнала от кръв и беше мокра на пипане. Можех да вкарам ръцете си в тъмната влажна дупка, но нямаше начин видя нещо в този мрак. Нямаше как да разбера дали сърцето му е пострадало.
Дишането му беше влажно, хрипливо и почти задавено. От раната се чуваше клокочене. Според шума поне единият бял дроб беше увреден. Но той се мъчеше да диша, значи сърцето му би трябвало все още да работи, нали така?
Истинските върколаци приличат на хората вълци от филмите, но в тях никога не ги представят съвсем достоверно. Той — определено беше от мъжки пол — лежеше по гръб и дишаше тежко с отворена уста. Все едно наблюдавах дишане по време на сън, само че този сън щеше да завърши със смърт. Бях решила, че това е някой от върколаците на Върн и че не го познавам. Но после видях, че от едното му рамо виси разкъсана бяла тениска, подобно на забравено парче кожа. Дръпнах внимателно плата и зърнах усмихнатия емотикон на него. Вгледах се в жълтите вълчи очи. В очите на Джамил. Той беше направил това, което се очакваше от телохранител. Беше поел куршумите, предназначени за мен. Свалих си потника и го напъхах в дупката в гърдите му. Наложи се да покрия раната с две ръце, за да я запуша. Не исках да спре да диша. Не исках да кърви до смърт.
Прошепнах:
— Не умирай в ръцете ми, по дяволите — после започнах да крещя за помощ.
26
Ръцете ми бяха мокри от кръв. Потникът беше подгизнал, но кръвта не спираше да тече. Просмукваше се в дънките ми и беше обагрила ръцете ми чак до лактите. Джамил се взираше в мен с жълтите си очи и се опитваше да диша с отворена уста. Ръцете му с дълги животински нокти потръпваха конвулсивно в листата. Под дланите ми се разливаше наелектризираща топлина. Кожата му се вълнуваше под пръстите ми като топла вода.
От мрака изплуваха някакви фигури. Приличаха на хора, но знаех, че това е заблуда. Върколаци — всичките бяха върколаци.
— Трябва му лекар — казах аз.
Тъмнокос мъж с малки кръгли очила коленичи от другата страна на Джамил. Той отвори голяма кафява чанта и извади от нея стетоскоп. Не попитах нищо. Повечето глутници имат лекар. Никой не може да знае кога ще му потрябват поверителни медицински грижи.