— Какво стана, Върн? Нали трябваше да бъдат в безопасност в твоите земи — каза Ричард.
Чери отговори:
— Джамил изпрати нас тримата да доведем помощ — и посочи неясна фигура в другия край на поляната: — Той не ни пусна да влезем в лупанара. И отказа да предаде на Върн молбата ни за помощ.
Мъжът пристъпи напред и луната го освети — беше висок, мускулест, тъмнокос и блед.
— Те не са от глутницата. Нямат правото да молят за достъп.
Върн внезапно се озова до него и високият върколак падна на земята. Не видях никакво движение. Беше изминал разстоянието невероятно, невъзможно бързо. Почти неуловимо за окото.
— Аз съм Улфрик. Аз решавам кой е достоен и кой не, Ерик. Ти си само Фреки, третият в глутницата. За да ме предизвикаш, първо трябва да спечелиш друга битка.
Ерик пипна лицето си и когато отдръпна ръка, по нея имаше нещо тъмно и течно.
— Не те предизвиквам.
Някой се раздвижи в шумата зад гърба ми. Зейн лазеше към мен, а ранената ръка беше пристегната към гърдите му в импровизирана превръзка през рамото.
— Върнах се да помогна, докато Чери и Натаниел спореха с техния пазач — напрегнатият му поглед се усещаше и в тъмното. — Кръвта ще се съсири, преди да успее да я оближе цялата.
Леопардлакът се спря в листата на една ръка разстояние от мен. Тениската му беше съдрана, висеше на парцали от едното му рамо. Той се втренчи в мен и въпреки мъждивата светлина видях съвсем ясно копнежа му — не в лицето, а в тялото, в позата, която беше заел. Зейн ме молеше да го излекувам. Ако не се беше намесил одеве, сега Джейсън щеше да е мъртъв. Дори издръжливостта на ликантропа не е безкрайна.
Джейсън беше притиснал дланта ми към устата си и я ближеше с дълги бавни движения на езика.
— Искаш другата ми ръка, така ли? — попитах Зейн.
— Кръвта ще се съсири, преди той да успее да се възползва от нея — обади се Луси.
Погледнах я и мъничко я намразих. Намразих я, защото беше спала с Ричард. Намразих я, защото беше правила с него неща, които аз никога не бих си позволила да направя.
— Леопардлаците не се нуждаят от тази кръв — каза Ричард. — Той ще се излекува и без нея.
Изгледах го и протегнах китката си към Зейн. Леопардлакът пропълзя до мен, без да се опира на ранената си ръка. Не отлепях очи от Ричард, докато Зейн засмука пръстите ми като гладно дете, което облизва омазана с торта лъжица.
— Той е мой, Ричард, мой е също като Джейсън. Аз съм Нимир-ра и лупа.
Ричард се изправи.
— Знам каква си, Анита.
Поклатих глава.
— Нямаш представа каква съм.
В момента, в който го казах, усетих онова топло, засилващо се присъствие. Мунинът се надигна в мен като вода, преливаща от басейн. Сигурно белегът на Ричард го призоваваше от време на време. А може би ставаше заради чувствата, които той пораждаше у мен. Страстно желание, гняв или и двете.
Този път не се съпротивлявах. Мериан каза, че ако спра да се съпротивлявам, мунинът ще загуби част от влиянието си върху мен. И без това не бях убедена, че мога да го прогоня напълно. Можех само да се помъча да го овладея. Оставих го да ме изпълни и да се прехвърли през ръцете ми в двамата мъже.
Езикът на Джейсън беше стигнал до китката и ближеше вените ми. Върколакът беше усетил миризмата на по-прясната кръв, която течеше под кожата, но не се решаваше да ме захапе. Сега добрите му очи погледнаха нагоре към мен, разширени и леко уплашени.
Усмихнах му се и осъзнах, че усмивката не е изцяло моя. Все още бях тук, но не бях сама. Мислите на Рейна ме обгръщаха като воал. Не пречеха на зрението ми, но оцветяваха всичко, което виждах. Нейното тяло, нашето тяло искаше неща, копнееше за неща, от които ми се искаше да побягна с писък. Но ако действах предпазливо, можех да я използвам така, както тя използваше мен. Все едно се изкачвах по стръмно тясно стълбище с пълна догоре чаша горещо кафе. Трябваше да се движа предпазливо, много предпазливо, иначе кафето щеше да се разлее и да ме изгори.
Ако оставех мунина да се позабавлява, случилото се по-рано в гората щеше да се повтори. Не исках още един детайлен спомен, докато Джейсън и Зейн са вкопчени в мен. Не само тази нощ, никога. Джейсън нямаше да го понесе, аз също.
Погледнах го:
— Всичко е наред, Джейсън. Наслаждавай се на кръвта, докато е прясна. Не вярвам да ти трябва втора покана.
Езикът му продължи нагоре по ръката ми, като облизваше грижливо кожата — като котка, която си почиства козината. Зейн осмука кръвта от пръстите ми и вдигна другата ми ръка пред лицето си, като я крепеше със здравата си ръка. Ближеше много бавно и старателно дланта ми.