Отзад се чу някакъв звук. Обърнах се и видях мъжа с карабината. Беше дошъл в съзнание и стенеше от болка. Докторът с кръглите очила се канеше да му бие инжекция.
Извиках:
— Доведи го при мен.
Лекарят и върколакът до него погледнаха през поляната към Върн и Ричард. Ричард беше отишъл при другия Улфрик. В момента обсъждаха как всичко се беше объркало. Можеше цяла нощ да го обсъждат. Аз обаче исках обяснения.
— Не гледай тях. Гледай мен. И ми го доведи!
Мунинът на Рейна се надигна като вълна и заля мен, Джейсън и Зейн, Разпростря се до Луси и тя ахна. Всички на поляната го усетиха, в главите им нахлуха образи. Ставаше ми все по-трудно да го удържам. И все по-трудно да мисля.
Довлякоха мъжа при мен. Знаех как изглеждам отстрани. Бях по черен сутиен с банели под чашките, доста по-закрит от обичайните бански горнища, но все пак сутиен. И бях цялата в кръв. Джейсън и Зейн ближеха кръвта от голата ми кожа. Това беше странно и зловещо, вероятно ми придаваше застрашителен вид.
Лекарят и другият върколак хвърлиха мъжа пред мен. Джейсън и Зейн игнорираха присъствието му и продължиха да ме ближат. Зейн плъзна устни и нежно ги заотърква по кожата ми. Очите му се завъртяха към мъжа и разбрах, че ще му изнесем малко представление.
Усетих мунина на Рейна като пламтяща топлина. Тя, то, каквото и да представляваше, искаше да долепя устни до устните на Зейн, за да вкуся кръвта на Джамил. Искаше да откъсна превръзката от рамото му и да оближа раната. В момента, в който си го помислих, разбрах, че от близането раната ще заздравее по-бързо. Как ли пък не.
Мъжът се вторачи в мен с изцъклени очи. Усетих дъха му и подуших страха му. Усещах го като миризма на пот. Мирисът ми подсказа колко тежко е ранен. Знаех, че кожата му ще е студена на допир заради загубата на кръв. И всичко това само от миризмата. По дяволите.
— Как се казваш?
Въпросът ми, изглежда, го затрудни.
— Можем да проверим в портфейла ти. Как се казваш?
Той посегна неволно към задния си джоб с ръката, която вече не съществуваше.
— Ако го заведем по-скоро в болница — каза докторът, — може и да успеят да му пришият ръката.
— Ако отговори вярно на въпросите ми, можете да го отведете в болницата. Как се казваш?
— Тери, Тери Флечър.
— Добре, Тери. Кой те изпрати да ни убиеш?
— Исках да си отмъстя, защото заради теб изпаднахме в глупаво положение. Това е. Никой не трябваше да умира.
Джейсън беше почистил ръката ми до лакътя. Усещах преминаването на езика му като хладна следа по кожата. Гореща, където ме докосваше в момента, и хладна, откъдето вече беше минал.
— Лъжите няма да те изпратят в болницата, Тери. Лъжите няма да спасят ръката ти. Кой ви плати да ни нападнете?
— Той ще ме убие.
Погледнах го и избухнах в смях. Силен, гръмогласен смях. Той екна от устата ми, но не беше мой. От него кожата на тила ми настръхна, а Джейсън застина с притисната към ръката ми уста.
— Да не смяташ, че аз няма да те убия?
Най-накрая лъхна ветрец, горещ и вял. Устните на Джейсън бяха хладни в сравнение с него.
Устните му бяха оздравели достатъчно, за да смуче кожата ми, но в крайчеца на устата имаше подутина. Исках да целуна раната, да я оближа, за да видя дали беше истина. Дали наистина можех да го излекувам.
Погледнах към Тери.
— Кажи ми кой ви плати да ни нападнете. Кажи ми кой ви изпрати да ни убиете. Кажи ми всичко, което искам да знам, и чичо доктор ще те закара в болница, където ще могат да ти спасят ръката. Излъжи ме и ръката ти ще си остане парче месо. Излъжи ме и ще умреш още тази вечер, тук, на тази поляна. Помисли си добре, Тери. Цялата нощ е пред мен.
Наведох се към Джейсън, принудих го да отмести уста от ръката ми. Целунахме се и усетих кръвта на Джамил, своята кожа, едва доловимия остатък от парфюм по китката ми и кръвта на Джейсън. Разбрах, че от устата му е текла кръв. Но сега не кървеше. Раната заздравяваше и аз можех да помогна да стане по-бързо. Трябваше да мобилизирам цялата си воля, за да потисна желанието да притисна устни към неговите, да прехвърля онази топлина в него, да съборя нараненото му тяло върху листата и да го обяздя.
Отдръпнах се от него със затворени очи. После ги отворих и погледнах мъжа. Джейсън се премести към стомаха ми и започна да ближе горната част на дънките ми. Те бяха подгизнали от кръв и нямаше да изсъхнат, докато не ги сваля. Зейн ме заобиколи и започна да ближе гръбнака ми. Там нямаше кръв, освен това ножницата на гърба ми му пречеше, но нашият пленник трябваше да се впечатли.
— Говори, Тери. Когато започна да се чукам с един от двамата, изобщо няма да ми е до теб.
Наведох се леко напред и мъжът се дръпна уплашен. Отблъснах Джейсън и Зейн и запълзях към него. Постарах се движенията ми да са точно каквито исках — грациозни, застрашителни, сексуални. Въпреки положението, в което се намираше, очите му продължаваха да се стрелкат към гърдите ми, които изглеждаха толкова бели заради черния сутиен. Въпреки всичко той си оставаше мъж. Почувствах огромното презрение на Рейна към мъжете. Толкова много секс, а всъщност ги беше мразила. Адски странно.