На Рейна й харесваше да измъчваме пленника. Разширените му очи, ускореното му дишане, препускането на сърцето му. Чувах пулса му. По дяволите, почти можех да усетя вкуса на кожата му по езика си. Храна, той миришеше на храна.
— Кой те изпрати, Тери?
Въпросът ми прозвуча като шепот, интимен, предназначен само за неговите уши. Протегнах ръка към него и когато прокарах пръст по бузата му, той изскимтя. Наведох се напред и облизах с бързо движение лицето му.
— Имаш вкус на храна, Тери.
Усещах другите, въпреки че бях с гръб към тях. Върколаците на Върн бяха откликнали на призива на Рейна. На моя призив. Благодарение на Ричард аз бях повече лупа, отколкото ми се искаше да бъда. Но сега, тази вечер, осъзнах, че това има известни предимства. Върколаците се приближаваха от всички страни, движеха се като сенки. Промъкваха се все по-наблизо, привлечени от моето желание и от ужаса на мъжа.
Тери се втренчи в тях, гледаше втрещен как се приближават. Завъртя глава, за да проследи движението им. Докато не гледаше към мен, го целунах по бузата и той изпищя.
— О, моля те, недей!
От устните ми бликна смехът на Рейна.
— Имена, Тери, имена.
— Найли, Франклин Найли. Той ни плати да ви прогоним от града, каза, че ченгетата няма да ни създават проблеми. После ни нареди да ви убием. Най-вече теб. Каза: „Убийте кучката, преди да е провалила сделката ми.“
— Каква сделка? — прошепнах аз.
Франк Найли беше работодателят на бияча Майло Харт. До този момент не се бяхме срещали. Найли беше тук заради някаква сделка за придобиване на земи. Дали той не беше купувачът на земята на Грийн?
Очите на Тери шареха към чакащите върколаци.
— Не знам, кълна се в Бог. Не знам. Плати ни по пет стотачки, за да ви нападнем. После увеличи сумата на пет хилядарки и заръча на мен и Чък да те убием.
— Пет хилядарки на всеки? — попитах аз.
Той кимна.
— Не е било достатъчно.
— Не знаехме, че си върколак. Не знаехме каква си.
Една от сенчестите фигури душеше крака му. Гласът на Тери ставаше все по-креслив.
— Не знаех — почти изпищя той.
Мунинът на Рейна беше като топло пулсиране зад очите ми. Наведох се към Тери, сякаш се канех да го целуна. Той се дръпна назад, но се блъсна в чичо доктор. Устата ми се приближи до устата на мъжа, но не за целувка. Застинах с уста пред неговата, като се борех с желанието да я преместя надолу към шията му. Да забия зъби в гърлото му и да го разкъсам. Да му пусна кръв и да оставя глутницата да се налочи.
Отдръпнах се с пълзене от Тери, сякаш аз бях уплашената.
— Заведете го в болницата.
— Не го оставяй жив — каза Зейн.
— Обещах му, че ако говори, ще го закараме в болница.
Погалих лицето на леопардлака. Бяхме коленичили в листата толкова близо един до друг, че можех да го прегърна, а не помнех да съм се приближавала до него.
— Заведете го, вземете и ръката. И, Тери…
Мъжът не гледаше към мен. Взираше се в чакащите върколаци.
— Тери — казах отново.
Продължавах да галя Зейн, заровила едната си ръка в късата му светла коса.
Тери погледна към мен, а очите му шареха като обезумели, сякаш се опиташе да държи всички ни едновременно в полезрението си.
— Какво? Какво искаш? Ти каза, че може да отида в болницата.
— Ако споменеш пред Найли за тази нощ, за това каква съм и какво се е случило, ще те убия.
Придърпах лицето на Зейн и го целунах нежно по челото.
— Няма да кажа. Няма да кажа на никого. Найли ще ме убие, ако разбере, че съм го издал. Ще ме убие, да го вземат дяволите.
— Добре.
Притиснах Зейн към себе си. Той започна да ме ближе по шията. Мина към рамото, като ме близна по ключицата. Продължи надолу и аз го отблъснах толкова силно, че той падна върху нараненото си рамо. Светът се свиваше пред очите ми. Губех битката с Рейна.
— Махнете го оттук! Веднага!
Имах чувството, че ослепявам. Можех да виждам, но всичко беше различно. Аз се борех с нея и това не й харесваше. Тя беше поискала да извърши насилие, а аз й бях отказала. Беше поискала секс, а аз й бях отказала. Дори и мъртва, Рейна не беше дама, която приема откази.
Закрих очи с ръцете си. Чух, че някой се движи към мен.
— Не ме докосвай.
— Мериан е, дете. Кажи ми какво става.