Джейсън лежеше по гръб върху листата. Застанах на четири крака над него, внимавах да не го докосвам: държах ръцете и краката си широко разперени, за да избягна всякакъв случаен контакт с тялото му.
Той ме попита с дрезгав глас, сякаш гърлото още го болеше:
— Имаш ли план?
— Мериан каза, че ако не се боря с мунина, няма да има спомени, само сила.
Джейсън впери поглед в мен:
— Смяташ да го приемеш, за да се оправят нещата?
Кимнах и косата ми се плъзна по лицето му.
— Ще се оправят.
Наведох лице към неговото, сякаш правех лицева опора. Устните ни се докоснаха трепетно и за разлика от предишния път не изпитах стеснение, нито неудобство: всичко внезапно се беше променило. Прекъснах целувката, като се подпирах на пръсти, за да не докосна тялото му. Усетих под себе си трептящата енергия на аурата му, която се притискаше в силата на моята аура, в силата на мунина. Останах над него, без да го докосвам, взирах се в лицето му. Когато се целунахме отново, силата се изля от устата ми в неговата като топло дихание, което премина през телата ни.
Свлякох се върху тялото му с рязко и жестоко движение, той чак извика от болка. Викът попадна в устата ми и аз го погълнах заедно с вълна от горещина и сила. Излях мунина в Джейсън. Излях силата си в него. Излях я през устата, през порите си. Излях се в него навсякъде, където кожите ни се допираха. Почувствах се така, сякаш цялата се отцеждам във върколака.
Отначало Джейсън запази самообладание и ръцете му останаха неподвижни до тялото. Но после силата обсеби и двама ни. Ръцете му се сключиха зад гърба ми. Устата му затърси моята, сякаш се опитваше да влезе в мен. Възседнах го и усетих, че е твърд и възбуден, дори през неговите и моите дънки.
Той ме прекатури и внезапно се озова върху мен. Тялото ми не направи нищо, за да се защити. Сключих крака около кръста му и Джейсън започна да се клати. При всеки негов тласък мускулите ми долу се свиваха конвулсивно.
Отърсих се от силата и започнах да го блъскам в гърдите. Нямаше да се случи отново. Нямаше да го направя.
— Махни се. Махни се от мен.
Гласът ми беше приглушен, пресипнал. Погълнах по-голямата част от мунина и намерих сили да се преборя с него.
Джейсън застина, после се строполи върху мен. Сърцето му туптеше бясно върху гърдите ми. Дишането му беше задъхано. Той преглътна и успя да каже:
— Ако ти бях казал, че е прекалено късно да спра, щеше ли да ми повярваш?
Започнах да се измъквам изпод него.
— Не.
Върколакът се претърколи по гръб и ме остави да се изправя. Синините бяха изчезнали. Лицето му отново беше чисто и непокътнато. Само да можех да накарам проклетия мунин да лекува без секс.
— Мой ред ли е? — попита Зейн.
Обърнах се и видях, че е коленичил върху шумата. Беше съблякъл остатъците от тениската си. Никога не бях гледала на Зейн като на мъж, не и по този начин. Но сега той стоеше на колене под лунната светлина, която осветяваше част от мускулите на гърдите и стомаха му. Ръцете му се губеха в мрака. Виждаше се половината от бледото му лице, другата чезнеше в сенки. Сребърната обица на зърното на гърдата му проблясваше като намигащо око, като покана. Това ми беше достатъчно.
Застанах пред него и направих това, което искаше Рейна. Хванах ранената му ръка и я вдигнах, като изпънах рамото му докрай. Той извика от болка. Кожата се беше затворила над раната, но самата рана под нея още не беше заздравяла. Притиснах уста към нея и усетих как мускулите се късат. Костта, която вече беше зараснала, се счупи. Захапах го достатъчно силно, за да оставят зъбите ми белег, и издишах сила в кожата му. Започнах да го лекувам, като се борех с Рейна. Тя искаше да отхапя парче от кожата му. Това й беше идеята за шегичка — да го лекува и наранява едновременно.
Отдръпнах се от него, преди да се поддам на желанието. Залитнах и осъзнах, че силата става все по-силна всеки следващ път, когато я използвам. Тя ме изпълваше като втора личност, като нещо, което нарастваше в мен и напираше под кожата ми.
Приближих се с олюляване до Джамил и се строполих на колене до него. Той си беше върнал човешкия вид, което означаваше, че е пострадал сериозно. Гледах голото му тяло и се борех с Рейна да не го докосна. Да не направя това, което тя искаше. Или поне не всичко.
Плъзнах ръце по гърдите на Джамил, докато не напипах раната. Кожата над нея се беше затворила, но беше мека. Знаех, че мога да я пробия с пръсти. Знаех, че мога да бръкна в него и да сграбча сърцето му. Обаче се наведох към гърдите му и целунах раната леко, внимателно. Затворих очи и вдишах миризмата му, усещането за меката му кожа. Заздравяващата кожа винаги е мека, нежна и гладка като бебешка плът. Сложих ръце върху раната и вкарах топлата възстановяваща сила в тялото му като острие на меч.