Изрекох мислено „Деймиън“. Той отвори вратата, сякаш го бях повикала на глас. Застана на прага с изненадан вид. А изненадан хилядагодишен вампир не е честа гледка. За миг се замислих как ли изглеждаме в неговите очи. Аз бях цялата в кръв, само по черен сутиен и окървавени дънки. Джейсън тичаше със забележимо накуцване. Натаниел търчеше след нас с всички сили.
Втурнахме се в бунгалото. Деймиън затвори вратата зад нас. Заключи я, без да се налага да му казваме. Умен вампир.
— Какво… — започна той.
— Барикадирайте прозорците и вратата — наредих аз.
Ашър грабна тежкото дървено бюро, сякаш беше леко като перце, и препречи с него прозореца.
— Имаме ли пирони, или трябва да го подпирам?
Нещо се блъсна в прозореца и покрай ръбовете на бюрото се разхвърчаха парчета стъкло, които се посипаха като блестящ дъжд по пода. Ашър залитна назад. Деймиън се присъедини към него и двамата избутаха бюрото обратно към прозореца. Вратата се разтърси от тежък удар.
— Няма да пристигне навреме — отбеляза Джейсън. Натаниел стоеше объркан насред стаята.
— Какво сега?
Вратата се разтресе отново. Джейсън се облегна на нея.
— Натаниел, помогни ми!
Натаниел застана до него и подпря тресящата се дървена врата с рамо.
Някакви ръце се опитаха да избутат бюрото. Ашър пусна за миг бюрото, сграбчи една за китката и я счупи като кибритена клечка. Някой изпищя и ръката изчезна.
Той попита, сякаш не използваше почти цялата си сила, за да притиска бюрото към счупения прозорец:
— Може ли да се поинтересувам защо местната глутница върколаци иска да ни убие?
— Не искат да ни убият — отговори му Джейсън. — Искат да я изчукат.
Той опря целия си гръб върху вратата. Тя спря да се тресе внезапно и Джейсън едва не падна, загубил равновесие.
Нападателите на прозореца също изчезнаха. Стана ужасно тихо, пълно затишие, така да се каже.
— Какво става? — попита Деймиън.
— Чакай — каза Джейсън. Изглеждаше почти като обезумял. — Попитай ме защо Ричард каза да остана с теб.
Втренчих се в него:
— Добре, защо Ричард ти каза да останеш с мен?
— Тази история ще приключи, когато осъществиш секс с някой от ликоите.
Втренчих се още по-изпитателно в него.
— Я пак.
— Каза ми аз да го направя, ако се стигне дотам.
— Да го направиш? — отидох до нощното шкафче. — Тоест да ме оправиш.
Джейсън сведе засрамено поглед. После кимна.
Отворих чекмеджето и взех файърстара. Затъкнах го отпред в дънките. Сетне извадих браунинга и освободих предпазителя.
— Нищо лично, Джейсън, но моят план е по-различен.
— Не съм казал, че планът ми харесва — рече Джейсън. — Може да си позволявам шеги по въпроса, а и бих спал с удоволствие с теб, но Жан-Клод е и мой господар. Той ще ме убие.
Хвърлих поглед към Ашър. Той кимна леко:
— Вероятно.
— А ако допуснеш някой друг да го направи с мен, защото си прекалено деликатен?
— Ричард не обича да убива — каза Джейсън, — но ако допусна да бъдеш изнасилена, ще направи изключение.
Размахах пистолета с насочено към тавана дуло.
— За твое щастие съм въоръжена.
Джейсън кимна.
От банята се чу трясък на счупено стъкло.
— Проклятие!
Бяха ни изиграли.
— Стой на вратата.
Отворих с ритник банята с насочено напред оръжие. Зърнах някакъв мъж, който се опитваше да провре голямото си тяло през малкия прозорец. Блъснах полетялата врата с хълбок и открих огън по мъжа. Той изкрещя и тялото му изчезна от отвора.
Извиках:
— Прозорецът ми е на мушката!
Отвън долетя шум от борба. Крясъците се превърнаха в ръмжене. Усетих прииждащата енергия и разбрах, че пред бунгалото има върколаци, които губят човешкия си вид. Почувствах как се отдалечават между дърветата. Почти подуших мускусната миризма на козината им. Мунинът се надигна отново в мен толкова внезапно и силно, че залитнах към вратата, на която се бях облегнала, за да се прицеля по-добре.
Извърнах се от прозореца и погледнах към Джейсън в другия край на стаята. Рейна беше доволна. Беше й все едно с кого ще го направи. Ако това засегнеше Жан-Клод или станеше причина за смъртта на Джейсън, още по-добре. Бавно се свлякох надолу по вратата със затворени очи, притиснала плоската страна на пистолета към челото си.
— За този прозорец ще трябва да се погрижи някой друг.
Надявах се, че съм го казала достатъчно силно. Беше ми трудно да преценя.
Навярно Джейсън им беше обяснил какво става, защото никой нищо не попита. Усетих как Деймиън докосна крака ми на влизане в банята. Това усещане се обади с остро свиване ниско в корема. Погледнах към него и видях как застива, сякаш беше почувствал реакцията на тялото ми.