Може би Ашър се досети какво става, защото попита:
— Кой е?
Много възпитано.
Мисля, че отговорът изненада всички ни.
— Ричард.
Джейсън скочи и отвори вратата, преди някой да му е казал да го направи. Външната страна на вратата беше цялата изподрана и изпочупена. На прага стоеше Ричард. Тениската му беше на парцали; все още се държеше на раменете му, но беше толкова скъсана, че се виждаха кървавите рани по загорялата му кожа. Той влезе в бунгалото с малко несигурна походка. След него влязоха Зейн и Шанг-Да.
Зейн изглеждаше невредим, но лицето на Шанг-Да беше обезобразено от челото до брадичката. Очите му надничаха от кървава маска. Той затвори вратата и ме изгледа спокойно.
Радвах се, че ги виждам. Но не можех да помръдна. Помръднех ли — край. Бях вложила цялата си енергия в усилието да остана неподвижна. Ако помръднех някоя част от тялото, контролът ми щеше да отиде по дяволите. От едното ми око се стече сълза и остави гореща следа по бузата ми. Гледах Ричард и исках да му кажа толкова много неща, а не можех да изрека нищо. Думите щяха да ме пръснат на милион блестящи парчета.
Ричард се приближи. Извиси се над мен и погледна надолу. Не вдигнах лице. Той не коленичи, а по-скоро се строполи на колене.
Протегнах ръка да го хвана, за да не падне, и мунинът лумна по кожата ми като пламък. Файърстарът тупна на пода. Сграбчих скъсаната му тениска с две ръце и го придърпах да го целуна.
Устните му бяха сухи. Облизах устата му, навлажних с език устните му, докато не се превърнаха под целувката ми във влажно кадифе. Плъзнах ръка през една от дупките в тениската му, за да проследя с пръсти разреза, който бях оставила над сърцето му.
Ричард изпусна рязко дъха си, сякаш го бе заболяло. Стисна ме за китката. Плъзнах другата си ръка през тениската и открих друга рана, която да изследвам. Той ме стисна и за двете китки. Сигурно сте забравили какъв здравеняк е Ричард. Не изглежда заплашително, но би могъл да хване двете ми китки с една ръка. Дръпна ръцете ми и ги задържа до тялото ми. Опитах се да ги освободя и той ги стисна още по-силно. Наведе се към мен, но не за целувка.
Облиза края на раната от нож върху гърдите ми.
Изпъшках колкото от болка, толкова и от удоволствие.
Устните му се спуснаха по раната, докато не достигнаха меката горна част на гърдите ми. Той ме захапа — не толкова силно, че да ми остави белег, но достатъчно, за да почувствам зъбите му. Изстенах.
Ричард вдигна лице и ме погледна. Пусна китките ми и с длани обхвана лицето ми. Задържа го между силните си ръце и ме накара да се вгледам в прекрасните му шоколадови очи.
— Анита, чуваш ли ме?
Опитах се да го целуна, но ръцете му ме задържаха неподвижна. Сложих длани върху гърдите му и започнах да изследвам гладката му плът, разкъсана от рани. Исках да притисна тяло в неговото, но той продължаваше да стиска лицето ми и не ми позволи да го доближа повече.
— Анита, Анита, отговори. Тук ли си? — той стисна лицето ми почти болезнено.
Не отблъснах мунина. Той сам се отдръпна. Рейна охлаби контрола си върху мен достатъчно, за да му отговоря.
— Тук съм — прошепнах.
— Искаш ли? — попита ме той.
Разплаках се мълчаливо и по лицето ми се застичаха сълзи.
— Искаш ли ме сега, по този начин? — Ричард разтърси лицето ми, сякаш се опитваше да ме свести.
Плъзнах ръце върху неговите и го придърпах към себе си, без да спирам да плача. Исках ли го?
— Да — прошепнах аз.
— Сега, по този начин?
Въпросът беше прекалено труден за мен. С пръсти се помъчих да махна ръцете му от лицето си. Задърпах ги.
— Целуни ме, моля те, целуни ме. Моля те, Ричард, моля те! — отново плачех — и аз самата не знаех защо.
Ричард се наведе към мен, без да пуска лицето ми. Целуна ме. Горещите му устни се притиснаха в моите. Езикът му ги разтвори и аз се помъчих отново да се придвижа напред, но той ме задържа. Наведе се към мен, притиснал уста към моята. Целуваше ме така, сякаш се опитваше да ме вкуси, сякаш се опитваше да ме погълне с език и устни.
От допира на устата му цялата се разтреперих. Затворих очи, отпуснах ръце и се оставих на усещането. Дланите му се отделиха много бавно от лицето ми. Докато спускаше пръсти по голите ми рамене, той не спря да ме целува. Ръцете му се поколебаха върху каишките на ножницата на гърба ми, сякаш не знаеше какво да я прави.
Отворих очи и посегнах да му помогна. Той хвана ръцете ми и пак ги задържа до тялото ми.
— Остави на мен — каза тихо.
Вдигнах очи към него. Желаех го толкова силно, че ми беше трудно да дишам. Исках голата му кожа да се притисне в моята. Хванах краищата на една от дупките в тениската му и я разширих.