Беше негов ред да извика. Той ме събори внимателно на пода. Събу обувките и чорапите ми и аз не направих опит да му попреча. Сърцето ми туптеше болезнено бързо и се блъскаше в гърлото ми като хванато в капан животно.
Ръцете му се преместиха върху колана на дънките ми. Когато разкопча горното копче, стомахът ми се сви. Ричард свали ципа на дънките и започна да ги изхлузва от бедрата ми. Помогнах му да смъкне леко влажния все още панталон надолу по краката ми. Той издърпа дънките с едно последно движение и аз останах да лежа съвсем гола пред него, ако не се брояха черните бикини, които бяха в тон със сутиена ми.
Ричард стоеше на колене и ме гледаше. Разкопча своите дънки. И се поколеба.
— Искам го от толкова време, Анита. Искам да го направим, но не…
Колкото и силно да се мразехме с Рейна, в момента с духовната й същност бяхме постигнали пълно разбирателство. Аз коленичих пред него.
— О, не, без тия. Не ми пробутвай скаутските си глупости точно сега — разкопчах докрай дънките му.
Той ме хвана за ръцете, като шареше с очи по лицето ми.
— Това отново си ти.
— Да — казах, — аз съм. — Издърпах ръце от неговите и Ричард не направи опит да ме задържи. — Съблечи се, Ричард, дай да те видя гол.
— Вече си ме виждала гол — каза тихо той.
— Не и по този начин. Не спирай и не ми задавай въпроси.
Той се изправи.
— Това ще промени всичко за мен, Анита. Би трябвало да промени някои неща и за теб.
Закрих очите си с ръце и изпищях.
— О, за Бога, Ричард, стига си говорил. Искам да усетя ръцете ти върху тялото си. Искам те вътре в мен толкова силно, че не мога да мисля. Как можеш да стоиш сега и да разсъждаваш?
Нещо падна върху ръцете и лицето ми. Бяха дънките и бельото му. Надигнах се и видях, че е гол. Заразглеждах го. Съвършеният златист загар на кожата му беше равномерен навсякъде, от извивките на прасците до тесните бедра, от набъбналите му слабини до твърдите гърди и широките му рамене. Златистокестенявата коса падаше върху едната половина на лицето му, като го оставяше наполовина в сянка.
Станах и тръгнах към него. Бях уплашена. Не просто нервна. Уплашена и нетърпелива. Сложих ръце върху гърдите му и се повдигнах на пръсти, за да доближа устните си. Целунахме се и аз се отпуснах в прегръдките му. Когато усетих твърдото му голо тяло притиснато в моето, а между нас — нищо, освен черни дантелени бикини, изтръпнах и се отдръпнах от устните му.
Той ме сграбчи през кръста и ме задържа притисната към тялото си. После внезапно се озова на колене и смъкна бикините ми с бързо, почти брутално движение. Изведнъж се оказах гола пред коленичилия Ричард, който беше повдигнал лице и ме гледаше. Гледаше ме така, че разни места по тялото ми се стегнаха.
Той сложи големите си ръце от вътрешната страна на бедрата ми и разтвори краката ми. Плъзна дланите си по бедрата ми, обхвана задника ми и поднесе слабините ми към лицето си. Опря буза върху мен и близна бързо бедрото ми. Сърцето ми биеше толкова учестено, че не можех да си поема въздух като хората, но можех да говоря.
— Моля те, Ричард, моля те. Моля те.
Той плъзна ръка между бедрата ми. Единият му пръст проникна в мен. Потръпнах с отметната назад глава и затворени очи.
— Влажна си — каза Ричард.
Отворих очи и го погледнах.
— Знам — гласът ми прозвуча хрипливо.
— И Рейна беше такава.
— Все още е — рекох аз. — Накарай я да се махне.
Той облиза вътрешната страна на бедрото ми и продължи да ме ближе и да търка уста в кожата ми, докато не отворих крака. Когато езикът му ме докосна за пръв път между краката, изпъшках.
Ричард ме целуна там така, както ме беше целувал по устата, пъхна целия си език вътре и започна да ме изследва. Ближеше ме с дълги и уверени движения, после намери правилното място и го засмука. Докато правеше всичко това, ме наблюдаваше. В очите му имаше някаква тъмна светлина, нещо първобитно, което не можеше да се изрази с думи. Нещо, което не беше свързано с това, че е върколак, а с това, че е мъж. Усетих как по тялото ми се разливат пулсиращи вълни. Усещането беше поразително. Беше едва ли не прекалено хубаво; удоволствието беше толкова силно, че приличаше на болка. Ричард ме обработваше с уста, докато топлината не се надигна от слабините ми като златна вълна, която замъгли света и го обви в бяла мараня, сякаш гледах всичко през някакво було.
Щом се насладих на последната капчица удоволствие, усетих, че Рейна ме напуска. Когато Ричард ме свали на пода, мунинът вече си беше отишъл.