Той се присламчи по-близо до мен, при което завивките на кръста му се смъкнаха и откриха гладкия му задник. Целуна ме леко и нежно, потърка лице в бузата ми, така че усетих за миг топлия му дъх върху ухото си, и навря нос в косата ми. Поздравяваше ме по характерния за вълците начин. Започна да ме целува лекичко по шията и спря, когато устните му стигнаха до рамото ми, което беше горе-долу всичко, което се виждаше от мен.
— Изглеждаш ми напрегната — отбеляза той.
— А ти — не.
Ричард се засмя и звукът ме накара едновременно да потръпна и да се усмихна. За пръв път го чувах да се смее така. Смехът му звучеше много мъжествено и много… обсебващо, доволно.
Усетих, че лицето ми пламва. Засрамих се и се почувствах глупаво от този факт.
— О, по дяволите.
— Какво? — попита той и ме погали по бузата.
— Гушни ме, Ричард. Сексът е страхотен, но когато съм си мислила за този момент, винаги съм си представяла как ме прегръщаш и как се притискаме като лъжици.
Усмивката му беше нежна и радостна. Ричард се обърна настрани и придърпа отново завивките над кръста си. После повдигна лакът.
Аз също се извъртях странично, обърнах му гръб и се сгуших в топлото му тяло. Беше малко висок за „лъжици“, но не спряхме да мърдаме, като се кискахме и си приказвахме глупости, докато не се наместихме удобно. Преметнах ръката му през себе си, сгуших се в топлите извивки на гърдите и останалата част от тялото му и въздъхнах. Усещах как голите му слабини се притискат в мен и чувството беше не само вълнуващо, но и точно каквото трябваше да бъде. Чувствах се обсебена от тялото му, от него. Исках да се гушкаме така вечно. Кожата му беше почти гореща.
— Струва ми се, че имаш температура — казах аз.
— Заради пълнолунието е — рече Ричард. — Утре вечер, когато луната е пълна, температурата на тялото ми ще надхвърли трийсет и седем градуса.
Той отметна косата ми и притисна нос към врата ми. Настръхнах цялата. Размърдах се неспокойно.
— Така ме гъделичкаш.
— Да — каза той, — знам.
Усетих, че започва да получава ерекция. Засмях се и се претърколих по гръб.
— Виж ти, господин Зееман, изглеждате щастлив да ме видите.
Той се наведе, за да ме целуне.
— Винаги.
Целувката прерасна в нещо повече. Притиснах тяло в неговото и преметнах единия си крак над задника му, но той се отдръпна и застана на колене.
— Какво има? — попитах аз.
Снощи, когато всичко беше приключило, му бях казала, че вземам противозачатъчни. Той се беше ужасил при мисълта, че може да забременея. Понеже върколаците не боледуват и не заразяват с болести, бях застрашена единствено от забременяване. Което обяснява впрочем защо близах толкова смело кръвта на ликантропите снощи. Гадно, но безопасно.
— Не мога — каза Ричард.
Погледнах към долната част на тялото му.
— О, според мен си готов.
Той се изчерви.
— Видя какво се случи снощи, Анита. Сега, когато пълнолунието е с един ден по-близо, ще ми бъде още по-трудно да се контролирам.
Отпуснах се отново върху леглото.
— О! — бях разочарована.
Преди броени минути се тревожех, че пак ще се отдадем на страстта си, а сега бях тъжна, че не можем да го направим отново. Не търсете логика в отношенията ми с мъжете.
— Радвам се, че и ти си разочарована — рече той. — По едно време си помислих, че ще станеш от леглото, ще кажеш, че всичко е било ужасна грешка, и ще се върнеш при Жан-Клод.
Закрих очите си с ръце, после си наложих да погледна Ричард, докато говоря с него. Изглеждаше неописуемо сладък, но не можех да си замълча. Ако си мислеше, че ще зарежа Жан-Клод, не можех да си замълча. Въпреки че ми се искаше.
— Какво означава според теб миналата нощ, Ричард?
Усмивката му поувехна, но не изчезна съвсем.
— За мен означава нещо, Анита. Мислех, че и за теб означава.
— Означаваше. Означава. Но…
— Но какво ще стане с Жан-Клод — каза го тихо, но все някой трябваше да го каже.
Кимнах, притиснала завивката към гърдите си.
— Да.
— Ще можеш ли да се върнеш при него след снощи и да продължите да бъдете заедно, все едно нищо не се е случило?
Седнах и протегнах ръка към неговата. Той ми позволи да я стисна.
— Липсваш ми толкова много, Ричард. Сексът е хубав, но…
Ричард повдигна вежди.
— Хубав? Просто хубав?
Усмихнах се.
— Беше прекрасен и ти го знаеш. Знаеш и че нямах това предвид.
Ричард кимна, косата падна пред очите му. Отметна я назад.
— Знам. И на мен ми липсваш. Уикендите не са същите без теб.
Притиснах ръката му към бузата си.
— И за мен е така.
Той въздъхна.
— Значи ще бъдеш и с двама ни?
Оставих ръката му да падне в скута ми, но не я пуснах.