— Ще можеш ли да го приемеш?
— Може би — Ричард се наведе и ме целуна нежно по челото. — Нали забеляза, че не поисках от теб да го зарежеш и да се виждаш само с мен.
Докоснах го по лицето.
— Знам и съм едновременно облекчена и изненадана. Благодаря ти, че не го поиска.
Той се отдръпна назад, за да види ясно лицето ми. Изглеждаше много сериозен.
— Ти не обичаш ултиматумите, Анита. Ако започна да те притискам, ще те загубя.
— Защо искаш да ме спечелиш, Ричард? Защо просто не ме зарежеш?
Той се усмихна.
— Сега тя ме кара да избирам.
— Вече те накарах да направиш избор. Мисълта ми е, че знам защо Жан-Клод ме търпи. Аз увеличавам силата му. Докато за теб ще бъде по-добре да си избереш за лупа някоя хубава и безопасна върколачка. Аз ти отнемам от силата.
— Обичам те — рече простичко той.
— Защо ми се струва, че трябва да имам чувство за вина заради това?
— Размишлявах доста по въпроса защо не мога да те намразя. Защо не мога да се откажа от теб.
— И?
Бях се сгушила в завивките като в гнездо, защото не исках да бъда гола. Ако след този разговор той ме зарежеше, не исках да съм гола. Глупаво, но факт.
Ричард не изглеждаше притеснен от голотата си. На мен обаче тя ми действаше разсейващо.
— Искам приятелката ми да е човек. Искам да не е чудовище.
— Много нормални жени с радост биха ти станали гаджета, Ричард.
— Забелязах — каза той, — но не съм правил секс с нито една от тях.
— Защо?
— Когато пълнолунието е далече, се контролирам по-добре. Мога да мина за човек, но не съм човек. Ти си наясно какъв съм, но дори ти не можеш да го приемеш напълно.
Не знаех какво да кажа, затова си замълчах. Той сведе очи към леглото, играеше си с края на завивката. Гласът му стана много тих.
— През първата ми година в глутницата един от другите новаци имаше приятелка, която беше човек. Строши й таза, докато правеха любов.
Ококорих очи.
— Доста грубо — отбелязах.
Ричард поклати глава. Косата падна върху лицето му, като скри по-голяма част от него, но този път той не я отметна.
— Ти не разбираш, Анита. Силата си е сила. Можем да вдигаме леки коли във въздуха и да ги хвърляме. Ако не осъзнаваш собствената си сила, няма как да я контролираш — той ме погледна внезапно през косата си. Габриел обичаше да прави така; сякаш косата ги успокояваше или им напомняше на козина. — Ти си първото човешко същество, с което правя секс, откакто станах ликантроп.
— Поласкана съм.
— Бях уплашен, че ще те нараня, както моят приятел нарани приятелката си, или по хиляди други начини. По време на секс ние губим контрол. Това е част от удоволствието. Но аз не мога да си позволя да загубя контрол, не и напълно, освен ако не съм с друг ликантроп.
Изгледах го мълчаливо.
— Какво се опитваш да ми кажеш, Ричард?
— Да излизаш и с двама ни. Да правиш секс и с двама ни. Ще го ненавиждам, но…
Продължих да го гледам втренчено. Не ми харесваше, че остави изречението недовършено. Това ме изнерви.
— Какво, Ричард?
Той отметна косата си с две ръце и откри лицето си.
— Ти ще излизаш и с двама ни, а аз ще продължа да излизам с други ликантропи.
Стоях и го гледах.
— Кажи нещо — рече той.
Отворих уста, затворих я и опитах пак.
— Искаш да кажеш, че ще продължиш да правиш секс с Луси?
— Не с Луси, тя е… Видя я. Тя никога не би могла да бъде лупа на нашата глутница.
— Значи ще продължиш с прослушването на кандидатки за лупа?
— Не знам дали ще продължа, обаче знам, че ако ти спиш с Жан-Клод, аз ще имам правото да спя и с други.
Не можех да оспорвам думите му, но ми се искаше.
— Все още се опитваш да ме накараш да зарежа Жан-Клод.
— Не — рече той. — Но щом ти няма да си моногамна с мен, тогава защо аз да бъда моногамен с теб?
— Няма защо, предполагам. Само че… Мислех, че се обичаме.
— Обичаме се. Аз те обичам — Ричард стана и вдигна дънките си от пода. — Но ти не ме обичаш достатъчно, за да зарежеш Жан-Клод. Тогава защо аз да те обичам толкова, че да зарежа всички останали?
Очите ми се насълзиха.
— Копеле.
Той кимна. Нахлузи дънките си на голо и ги закопча внимателно.
— Най-гадното е, че аз те обичам достатъчно, за да зарежа всички. Просто не знам дали съм способен да те деля с Жан-Клод. Не знам дали съм способен да понеса мисълта, че си в неговото легло. Като си помисля, че той е с теб по този начин, направо… — Ричард поклати глава. — Отивам да си взема душ. Чакат ме тролове за изследване.
Още не можех да осмисля всичко, което ми беше казал. Беше ми наговорил прекалено много неща наведнъж. Когато си объркан, говори по работа.