— Трябва да дойда с теб и да се видя с биолозите. Трябва да разберем дали Франклин Найли е купувачът на земята. Мъжът, който загуби ръката си снощи, беше уплашен от него. Трябва да е доста страховит, щом човекът се поколеба да говори, въпреки че беше обграден от върколаци. Обикновено прекупвачите на недвижими имоти не са такива.
Ричард се върна до леглото. Прегърна ме през кръста и ме целуна. Притисна ме към себе си с такава сила, като че ли искаше да ме погълне цялата. Когато ме пусна да седна отново в леглото, бях останала без дъх.
— Искам да те докосвам, Анита. Искам да те хващам за ръката и да се усмихвам глупаво. Искам да се държим като влюбени.
— Ние сме влюбени — казах му аз.
— Тогава нека забравим съмненията си поне днес. Отнасяй се към мен така, както винаги съм искал да се отнасяш. Ако днес пожелая да те докосна, не искам да се страхувам да го направя. Искам случилото се снощи да промени отношенията ни.
Кимнах:
— Добре.
— Не ми изглеждаш убедена — рече той.
— Нямам нищо против да се разхождам за ръка с теб, Ричард, точно обратното. Просто си давам сметка, че… О, по дяволите, Ричард, какво ще кажа на Жан-Клод?
— Попитах Жан-Клод доколко са те променили белезите, дали е станало по-трудно да бъдеш наранена физически. Той се досети защо го питам. В крайна сметка му разказах тъжната история на моя приятел и мъртвата му приятелка.
Изгледах го безмълвно.
— И той какво ти каза?
— Каза: „Вярвай в себе си, mon ami. Ти не си твоят приятел с тъжната история. А Анита не е човек. Чрез нас тя е нещо повече. Двамата с теб се стремим към човешката й природа, сякаш тя е последната искрица светлина в свят на тъмнина. Но чрез любовта си ние я правим по-малко човек и повече нещо друго.“
Вдигнах вежди.
— Запомнил си всичко това?
Ричард ме изгледа изпитателно. После кимна.
— Запомних го, защото е прав. Прав е. И двамата те обичаме по сходни причини. Той е привлечен към теб не само заради силата ти. Ти знаеш, че е чудовище. Но благодарение на теб той не се чувства такъв.
— Вие двамата май доста сте си поговорили.
— Да, между нас се установи истинска близост — гласът му прозвуча горчиво и уморено.
— Освен това оставам с впечатлението, че си обсъдил с Жан-Клод дали можем да правим любов, преди да го обсъдиш с мен.
— Не съм повдигал директно въпроса — каза Ричард. — Не и в прав текст.
— Въпреки това ми се струва, че си му поискал разрешение.
Ричард се беше върнал при вратата на банята.
— Какво щеше да направиш, ако се бяхме любили и след това Жан-Клод се беше опитал да ме убие? Щеше ли да го убиеш, за да ме защитиш?
Изгледах го безпомощно.
— Не знам. Аз… нямаше да му позволя да те убие.
Ричард кимна.
— Именно. Независимо дали Жан-Клод ще ме убие, аз него или ти някого от нас, даже да избегнем смъртта и да се справим с дърпащите ни към гроба белези, дори двамата с теб да оцелеем, ти никога няма да си простиш, че си го убила. Няма да го понесеш. И двамата с теб никога няма да имаме нормален живот. Жан-Клод ще ни преследва даже когато е мъртъв и вече го няма.
— Затова си опипал почвата.
Ричард кимна:
— Опипах я.
— Поискал си му разрешение — заявих аз.
Той кимна отново:
— Поисках му разрешение.
— И той се е съгласил?
— Според мен Жан-Клод е наясно, че ще го убиеш, ако ме убие. Че ще пожертваш всички заради единия от нас.
Вярно беше. Казано по този начин, звучеше малко глупаво, но беше вярно.
— Най-вероятно е така.
— Затова, ако аз мога да го приема, а ти искаш да го направиш, ще ходиш едновременно и с него, и с мен. Ще спиш и с двамата — ръцете му се свиха в юмруци. — Но ако аз не мога да искам от теб да бъдеш моногамна, ти също няма да искаш от мен да бъда моногамен. Така е честно, не мислиш ли?
Изгледах го мълчаливо и кимнах едва-едва.
— Честно е, но не ми харесва. Изобщо не ми харесва.
Ричард ме изгледа мълчаливо на свой ред.
— Добре — каза накрая и затвори вратата.
Миг по-късно чух шуртенето на водата. И останах гола в леглото му с всичко, което някога бях искала, поднесено пред мен на сребърна тепсия. Тогава защо седях с притиснати към гърдите колене и правех героични опити да не заплача?
29
Исках да се облека. Бях донесла куфара си в бунгалото на Ричард именно с тази цел, но преди това трябваше да се изкъпя. След борбата, потенето, кървенето и секса снощи беше немислимо да не се изкъпя. Затова останах сгушена сред завивките, които миришеха на одеколона на Ричард, на моя парфюм, на сладкия аромат на кожата му и на секс. Бях овладяла сълзите си. Всъщност, ако Ричард ми беше обещал вечна моногамност, щях да се присъединя към него под душа. Но той не го беше направил и сега се чувствах объркана.