Ричард разтри китки, но не посегна да вдигне хавлията от земята. Без дрехи той не беше разголен, а гол. Чувстваше се удобно с голотата си. При повечето ликантропи е така.
Мейдън тръгна след Уилкс към вратата, но продължи да ни държи под око, сякаш очакваше неприятности. Опитното ченге никога не ти обръща напълно гръб.
Томпсън се запъти последен към вратата. Той каза:
— Оная работа на любовника ти е по-голяма от теб самата.
Нищо от това, което беше направил досега, не ме бе накарало да се изчервя, но сега успя. Не исках да се изчервявам, но не можах да го предотвратя.
Той се изсмя.
— Надявам се да не напуснеш града. Разчитам да се задържиш тук, защото съм петимен за още една възможност да останем насаме.
— Новата цел в живота ми, Томпсън, е да не оставам никога насаме с теб.
Той се разсмя отново. Все още се смееше, когато излезе през вратата. Заместникът, който се бе оплакал от събралата се отвън тълпа, също излезе. Само Мейдън остана на прага, за да изчака шерифа.
Уилкс каза:
— Надявам се никога повече да не ви видя, Блейк.
— Аз също, шерифе.
— Господин Зееман — той кимна, сякаш беше пътен полицай, който ни е спрял за проверка и сега ни пуска с предупреждение.
Щом тръгна към вратата, цялото му поведение се промени. Превърна се в добрия стар шериф, който просто се е отбил да поговори с другоземците за безредиците снощи.
Когато вратата се затвори след него, Ричард допълзя до мен. Посегна да ме докосне, но се поколеба и пръстите му спряха безпомощно пред лицето ми.
— Боли ли те?
— Малко.
Той ме прегърна и ме притегли нежно към себе си.
— Прибери се вкъщи, Анита. Върни се в Сейнт Луис.
Отместих се назад, за да го погледна в очите.
— О, не. Щом ти оставаш, и аз ще остана.
Ричард взе лицето ми в ръце.
— Те ще те наранят.
— Не и ако си мислят, че наистина сме си тръгнали. Хората на Върн могат ли да ни скрият?
— Кой според теб е в тълпата отвън?
Вгледах се в откритото му лице.
— Убиха ли другия? Хората на Върн убиха ли Тери, след като го отведоха?
— Не знам, Анита — той ме прегърна отново. — Не знам.
— Аз му обещах, че ще остане жив, ако ни каже всичко, което знае.
Ричард се отдръпна от мен, като държеше лицето ми в дланите си.
— По време на битката снощи можеше да го убиеш и нямаше да ти мигне окото, а сега си разстроена, защото си му обещала, че ще бъде в безопасност.
Освободих се от него, изправих се и издърпах чаршафа изпод коленете му.
— Когато дам дума на някого, тя означава нещо. Аз му дадох дума, че ще живее. Ако сега е мъртъв, искам да знам защо.
— Ченгетата са от противоположния лагер. Не ядосвай Върн и неговата глутница, Анита. Само тях имаме на своя страна.
Коленичих до куфара от другата страна на леглото и заизваждах дрехи.
— Не, Ричард, всеки от нас има другия, освен това имаме Шанг-Да, Джейсън, Ашър и всички, които доведохме с нас. Ако хората на Върн са ме измамили снощи и са убили Тери, значи не държат на нас, а ни държат в ръцете си. Защото ние се нуждаем от тях и те го знаят.
Изправих се с купчина дрехи в ръцете и се затътрих към банята. Увита в чаршафа. Поради някаква причина в този момент не исках никой да ме вижда гола, дори Ричард. Пътьом се спрях. Извадих браунинга изпод възглавницата и го сложих върху купа дрехи. През останалото време нямаше да ходя никъде невъоръжена. Ако на някого не му харесва, да върви по дяволите. Включително най-близките ми и скъпи хора. Едно обаче трябваше да му се признае на Ричард — той не направи никакъв коментар за пистолета, дума не обели, докато затварях вратата.
30
Копнеех за дълъг горещ душ. Задоволих се с кратък горещ душ. Първата ми работа беше да позвъня отново на Долф, за да му съобщя, че все още съм жива. Не успях да се свържа с него, затова му оставих съобщение. Исках да го попитам за Франклин Найли, за да разбера дали има криминално досие. Обикновено Долф не ми дава полицейска информация за случай, по който не работим заедно, но се надявах този път да направи изключение. Едно от нещата, които сержантът най-много ненавиждаше, бяха корумпираните ченгета. Може би щеше да ми помогне, за да навреди на Уилкс.
Нахлузих бели спортни чорапи, сини дънки и тъмносин дамски потник. Върху потника щях да облека риза с къси ръкави, за да не се вижда браунингът. Ръбовете на кобура щяха да ме жулят, но когато лятно облекло трябва да прикрие пистолет, изборът не е особено голям. Можех да си обуя къси панталони, обаче възнамерявах да бродя из горите в търсене на тролове и биолози. Реших, че е по-важно да съм защитена от шубраците, отколкото да изглеждам неотразимо.