Вдигнах очи към полицаите, лаборантите и всички останали на хълма. Никой от тях не гледаше надолу към нас. Никой нямаше желание да се навърта около трупа. Дори хората без способности на медиуми имат инстинкти за оцеляване, които действат, без те да си дават сметка за това. Всички изпитваха неохота да се приближат до трупа, а никой не знаеше защо.
— Тук ли сте, Блейк? — попита Хендерсън.
— Съжалявам. В нощта, когато я арестувахме, се наложи двама униформени полицаи да й сложат белезници и да я измъкнат насила от леглото на някакъв мъж. Онази нощ с нас нямаше жена полицайка, затова в колата отзад при нея се качих аз. Тя беше шумна и буйна, флиртуваше с мъжете и се държеше нагло с мен. Не помня какво точно й казах, но си спомням какво изпитах, когато се обърна. Бяхме в тъмната полицейска кола и когато се завъртя към мен, косата ми настръхна. Нямаше светещи очи, нито мирис на сяра, капитан Хендерсън, но усетих злото, което се излъчваше от нея, като някакъв обезпокоителен парфюм — погледнах го и открих, че разглежда лицето ми, сякаш за да го запомни. — Не се плаша лесно, капитане, но в онзи миг се изплаших. Уплаших се от нея и страхът трябва да се е изписал на лицето ми, защото тя се разсмя, и толкова.
— Какво предприехте?
— Препоръчах да я подложат на екзорсизъм.
— И подложиха ли я?
— Самите полицаи не, но съпругът й подписа необходимите документи.
— И? — попита Хендерсън.
— И свърши работа. Ако взима лекарството си, психическото й заболяване е под контрол. Шизофренията не беше предизвикана от обсебването.
Хендерсън кимна:
— По време на обучението ни имаше лекция, в която ни обясняваха, че психичното заболяване може да направи човек податлив към обсебване, госпожице Блейк. Като при РСР, но още по-откачено.
— Аха — съгласих се аз. — От РСР хората не левитират.
Той ме изгледа намръщен.
— Присъствахте ли на екзорсизма?
Поклатих глава.
— Не ми се говори за това. Особено тук и сега. Думите притежават сила, капитане. Спомените също. Не искам да навлизам в подробности.
Той кимна с разбиране.
— Сигурна ли сте, че това не е извършено от хора?
— Нещото я е изяло приживе. Човек може да прегризе гръклян и да причини част от тези наранявания, но не всичките.
— Щом казвате, че това е случай на обсебване, трябва да докладвам и да потърся свещеник; но вие наясно ли сте, Блейк, колко са редки нападенията на демонични същества?
— Вероятно по-наясно от вас, капитане. Търсили са ме за какви ли не странни случаи.
— Виждали ли сте някога демон, който убива с директно нападение, а не чрез хитрост?
— Не.
— Тогава откъде сте толкова сигурна, че е бил демон?
— Вече ви казах защо съм сигурна, капитане. Щом си бил веднъж в присъствието на демон, никога не можеш да забравиш какво е усещането — поклатих глава и се преборих с желанието да се отдалеча с още една крачка от трупа. — Но аз не съм експерт по демоните, капитан Хендерсън. Предлагам ви да потърсите свещеник. Освен това не съм експерт по този род магия. Повикайте тук някоя местна вещица. Те ще ви дадат повече информация. Аз мога да ви дам само най-обща представа за нещата.
— А вие бихте ли могли да призовете демон и да го накарате да я убие?
Намръщих се.
— Какви ги говорите?
— Просто отговорете на въпроса, госпожице Блейк.
— Аз съживявам мъртъвци, капитане. Не се занимавам с демони.
— За много хора няма голяма разлика между тях.
— Страхотно, просто страхотно. Вие ме извикахте тук. Казвам ви, че това е черна магия, а сега се опитвате да я припишете на мен. Ролята на жертва в лов на вещици не ми харесва, капитан Хендерсън.
Той се усмихна.
— Просто отговорете на въпроса. Можете ли да извършите подобно нещо?
— Не, не мога. Сделките с демони петнят душата. Може и да не съм идеална християнка, но се опитвам да бъда.
— Сексът с вампири също петни душата, Блейк.
Зяпнах го. Гледах го безмълвно в продължение на няколко дълги секунди, защото ми се искаше да го ударя или да му се разкрещя. Не, да го ударя. Но не можех да го направя. Лепнах на лицето си една от онези усмивки, които понякога човек си слага, когато иска да нарани някого.
— Добре, капитане, хубаво. Тук е била използвана мощна магия, а аз имам репутацията на човек, който прави мощни магии. Не сте виновен, че не разбирате огромната разлика между двата вида магия. Не ви виня, че сте непросветен — но гласът ми подсказваше недвусмислено, че го виня. — Ако исках да убия някого, вероятно щях просто да го застрелям. Това щеше да ме постави някъде към средата на списъка със заподозрени, а не в началото му.