— Стига преструвки, госпожице Блейк. Знам какъв е господин Зееман, а щом срещу него бъдат повдигнати обвинения, обикновен кръвен тест в затвора ще докаже, че съм прав. Той ще загуби работата и кариерата си и може би ще бъде екзекутиран. Наели сте отличен адвокат, моите поздравления. Но ако приятелят ви бъде признат за виновен, го очаква автоматична смъртна присъда.
— Слушам ви.
— Вечеряйте с мен в града. На някое публично място, където ще се чувствате в безопасност.
— Защо искате да се срещнете с мен? — говорех все по-тихо, докато гласът ми не премина в шепот.
— За да ви помоля за последен път да напуснете града, госпожице Блейк. Не искам да съм ваш противник. Духовете казват, че противниците ви ги чака смърт.
— Духовете? — прошепнах аз.
— Нека се видим, госпожице Блейк. Вземете и господин Зееман. Нека се видим и ви обещавам, че всичко ще приключи. Ще напуснете града и никой няма да пострада.
— Не ви вярвам.
— И не би трябвало — каза Найли. Той се засмя и смехът му беше дълбок и силен. — Вечеряйте с мен, госпожице Блейк. Ще отговоря на въпросите ви. Ще ви кажа защо искам земята. След като хората ми се уверят, че не носите скрит предавател, ще отговоря искрено на всичките ви въпроси. Мисля, че предложението ми е достатъчно изкусително.
— Говорите като човек, който е наясно с изкушенията, господин Найли.
Той се засмя отново.
— Парите изкушават много хора, госпожице Блейк, а аз имам много пари.
Започнах да се отдалечавам бавно от Хендерсън.
— Смятате да ми предложите пари?
— Не, госпожице Блейк, вече предложих пари на един служител на реда и хората му, за да ги привлека на моя страна. Не мисля, че парите са ключът за вашата душа.
Начинът, по който формулира последното си твърдение, хич не ми хареса.
— Какво искате, Найли?
— Да поговорим, нищо повече. Мога да се закълна, да ви обещая, че ще сте в безопасност, но не мисля, че ще ми повярвате.
— Правилно.
— Елате, госпожице Блейк. Нека поговорим. Ще отговоря на въпросите ви и вие самата ще решите дали да останете, или да напуснете града. А сега ще бъдете ли така добра да ми дадете пак шерифа?
Обърнах се отново към чакащите мъже и рекох на Уилкс.
— Иска пак да говори с вас.
Шерифът дойде при мен, за да вземе телефона. Когато посегна към него, само двамата стояхме до трупа. Задържах апарата в ръка, наведох се към него и казах:
— Парите не важат в ада, Уилкс. Дяволът борави с различна валута.
Той изтръгна телефона от ръката ми и навлезе сред дърветата, като слушаше гласа, който говореше в ухото му. Гласът, който му беше предложил пари, за да продаде всичко, което някога е бил или би могъл да бъде. От всички мотиви за извършване на убийство или предателство алчността ми беше най-непонятна. Но проклета да съм, ако това не беше най-често срещаният мотив.
34
Ричард не беше изрекъл нито дума, откакто потеглихме с колата към мястото на срещата. Беше свалил ластика от косата си и си играеше с него, разпъваше го и го пускаше, разпъваше и пускаше. Обикновено Ричард не проявяваше нервност. Така че това беше лош знак. Завих в паркинга и изключих двигателя. Ричард седеше по средата със свити крака. Беше пожелал аз да шофирам. Толкова близо до пълнолунието можел лесно да се разсее. Шанг-Да седеше от другата му страна със спокойно лице. Всеки път, когато го погледнех, ужасяващите белези от моите нокти ми се струваха все по-незабележими. До утре вечер щяха да изчезнат напълно. Възстановяването му беше впечатляващо и щеше да подскаже на всеки, който го види, какъв е в действителност — превръщач.
Останахме на местата си, заслушани в затихващия шум на двигателя.
— Няма да направиш нещо глупаво, нали? — попитах Ричард.
Ластикът се скъса шумно и изхвърча на пода на колата.
— Какво те кара да се съмняваш?
Докоснах го по ръката. Той ме погледна. Очите му бяха с великолепния цвят на шоколад и изглеждаха човешки, но в дълбините им се криеше нещо друго. Под повърхността им се спотайваше неговият звяр.
— Ще издържиш ли до края на срещата, без да си изпуснеш нервите? — попитах го аз.
— Ще издържа.
— Сигурен ли си?
Той се усмихна леко, но лицето му не ми хареса.
— Ако дам воля на гнева си на публично място, когато луната е изгряла, може да се трансформирам. Не се притеснявай, Анита. Знам как да овладея гнева си.
Стори ми се много хладнокръвен, сякаш се беше затворил в себе си, зад грижливо издигнати стени. Но зад тези стени всичко опасно тръпнеше. Ако магьосникът на Найли присъстваше на срещата, щеше да усети, че нещо не е наред. Разбира се, те знаеха какъв е Ричард, така че май нямаше място за притеснения.