Шанг-Да застана от едната ми страна, така че се озова лице в лице с Майло. Насочих цялото си внимание към Найли и по-младия мъж. Изглеждаше ми свестен, сякаш мястото му не беше тук, а на една от другите маси, заобиколен от нормални хора, които се занимават с нормални неща.
Найли ми подаде ръка. Поех я. Ръкостискането му беше кратко и слабо.
— Това е Хауърд.
Хауърд не ми подаде ръка, затова аз му протегнах моята. Големите му кафяви очи станаха още по-големи. Осъзнах, че се страхува от мен. Интересно.
— Хауърд не се ръкува — каза Найли. — Има доста силна ясновидска дарба. Сигурен съм, че разбирате.
Кимнах.
— Никога не съм срещала способен ясновидец, който да докосва с охота непознати. За да не го залее цялата помия.
Найли кимна и малката му глава се люшна над широките рамене.
— Точно така, госпожице Блейк, точно така.
Седнах. Ричард се приплъзна на стола до мен. Очите на Найли се насочиха към него.
— Е, господин Зееман, най-накрая се срещаме.
Ричард го изгледа през тъмните си очила.
— Защо я уби?
От безцеремонния му въпрос дори аз трепнах. Трябва да съм направила някакво движение, защото Ричард каза:
— Не съм дошъл тук да си играем игрички.
— Нито пък аз — рече Найли. — Придружете ме до мъжката тоалетна, за да ви проверя за подслушвателни устройства. Майло ще провери вашия бодигард.
— Шанг-Да — каза Ричард. — Името му е Шанг-Да.
Усмивката на Найли се разля широко. Ако продължаваше в същия дух, скоро лицето му щеше да се разцепи.
— Разбира се.
— А мен кой ще ме претърси? — попитах аз. — Хауърд?
Найли поклати глава.
— Другият ми сътрудник още не е пристигнал, закъснява — той се изправи и в скута му нямаше нищо. Параноя. — Ще ме последвате ли, господин Зееман? Може ли да ви наричам Ричард?
— Не — отговори Ричард с дълбок и нисък глас и сякаш възнамеряваше да добави още нещо.
Когато минаваше покрай мен, го докоснах по ръката. Вдигнах очи към лицето му, опитах се да му кажа с поглед да не прави глупости.
Найли го хвана за другата ръка, сякаш бяха влюбени. Потупа го лекичко:
— Я какъв красавец.
Ричард ме изгледа, докато Найли го отвеждаше. Ужасно ми се искаше да видя очите му в момента. Обикновено лошите момчета свалят мен, а не него.
Шанг-Да се отдръпна, за да направи място на Майло да излезе иззад масата. Те се отдалечиха заедно, без да се докосват, а напрежението между тях беше толкова гъсто, че с нож да го режеш.
Останах насаме с Хауърд, с гръб към вратата. Така че си смених мястото и седнах на стола на Майло, за да виждам изхода. Сега се намирах по-близо до Хауърд и това не му хареса особено. Надушвах слабо звено в групата.
— Колко си добър? — попитах го.
— Достатъчно, за да ме е страх от теб — отговори той.
Намръщих се.
— Аз не съм от лошите, Хауърд.
— Виждам аурата ти — каза той толкова тихо, че едва го чух сред жуженето на гласовете и потракването на сребърните прибори.
Появи се сервитьорката с чаши вода и менюта. Уверих я, че другите ще се върнат на масата, но не бях сигурна дали ще поръчваме за всички. Тя се оттегли с усмивка.
Обърнах се отново към Хауърд.
— Значи виждаш аурата ми. И какво?
— Знам колко си могъща, Анита. Усещам го.
— А аз не мога да видя аурата ти, Хауърд. Усещам силата ти, но слабо. Искам да ме смаеш. Покажи ми на какво си способен.
— Защо?
— Може да ми е скучно.
Той облиза устни.
— Дай ми някаква любима вещ. Само да не е оръжие или нещо магическо.
Това не ми оставяше голям избор. След кратък размисъл свалих кръста от врата си и му го подадох. Понечих да пусна верижката в ръката му.
— Не ме докосвай — рече той.
Оставих верижката да се изсипе в шепата му, внимавах да не го докосвам. Той я стисна. Не затвори очи, но вече не виждаше ресторанта. Погледът му се зарея нанякъде. Усетих силата му като лек електрически ток.
— Виждам жена, по-възрастна от теб, твоята баба — Хауърд примигна и ме погледна. — Тя ти е дала това, когато си завършила гимназията.
Кимнах:
— Впечатляващо.
Бях започнала да нося този кръст отскоро. Той ми беше скъп, а през последните години бях загубила доста кръстове. Наскоро бях изпитала нуждата от нещо специално. Баба Блейк ми го беше дала с бележка, в която пишеше:
„Нека съдбата ти бъде крепка като тази верижка и истинска като този сребърен кръст.“
Напоследък се нуждаех от цялата истинност, която можех да си осигуря.
Очите на Хауърд се отместиха от мен и се съсредоточиха върху нещо в другия край на помещението. Дъхът му секна за миг, той сякаш ахна без глас.