Съблякох ризата си с къси ръкави. Нямаше кой да види презраменния ми кобур, а без нея щях да се поразхладя. Разбира се, щях да се поразхладя още повече, ако махнех всички огнестрелни оръжия и ножницата от гърба си, но не ми беше чак толкова горещо. Мушнах файърстара под възглавницата. Цевта му бе достатъчно къса, за да седя или лежа с него, но истината е, че няма пистолет, с който да се ляга удобно. Пистолетите не са създадени, за да ви е удобно с тях. Удобни са за носене, колкото обувките с висок ток, и са едно от малкото неудобни неща, които мъжете носят.
Пропълзях на колене върху леглото, но останах извън обсега на Натаниел. Понеже знаех колко е обидчив, му казах:
— Не се смущавам от теб. Просто не ми харесва да играя ролята на ученичка.
— Ти харесваш Мериан, но се дразниш от отношението й към теб — рече той.
Думите му ме накараха да примигна няколко пъти и да го зяпна. Беше прав. Не бих очаквала подобна проницателност от него. Щом го чух да казва нещо толкова умно, се почувствах по-добре. Ако в това тяло имаше мозък, значи Натаниел не беше покорната и объркана личност, за която го мислех. И може би, само може би, имаше вероятност той да бъде спасен. Това беше най-положителната ми мисъл за деня.
Пропълзях до Натаниел с четката в ръка. Погледнах към отпуснатото му тяло, към очите му, които ме наблюдаваха. Погледът му ме спря. Беше прекалено напрегнат.
Може би той усети какво ме е смутило, защото извърна глава, така че да не виждам лицето му. Сега виждах единствено дългата му кестенява коса. Въпреки че в стаята цареше полумрак, цветът й изглеждаше невероятно наситен. Това беше най-тъмната кестенява коса, която някога бях виждала — изглеждаше почти кафява, но всъщност беше червеникавокестенява.
Прокарах ръка през косата му. Беше като тежка, топла на допир коприна. Разбира се, в стаята също беше топло. Вентилаторът се завъртя към леглото, надипли чаршафите и погали гърба ми като хладна длан. Дългата коса на Натаниел се раздвижи под милувката на вентилатора, а чаршафът върху бедрата му се изду, сякаш между тях се беше промъкнала нечия ръка. Натаниел се размърда, когато въздушната струя облъхна голото му тяло. После застина неподвижно. Косата му, чаршафът, всичко застина, щом вентилаторът завърши започнатата дъга. После той се завъртя отново към леглото и въздушната струя развя розовите чаршафи и косата на Натаниел, плъзна се по гърдите ми, отметна косата от лицето ми, после ни подмина и горещината се уви около нас като задушаваща ръка.
Ветрецът откъм прозореца замря. Белите завеси висяха неподвижно като картина, докато малкият вентилатор не ги размърда. Стоях на колене в горещата стая и единствените шумове, които нарушаваха тишината, бяха бръмченето на перките и краткото изщракване, което се чуваше всеки път, когато вентилаторът завършеше пътя си.
Прекарах четката през косата му, но не успях да стигна до края й. Когато бях на четиринайсет, косата ми бе дълга до задника. Косата на Натаниел се спускаше чак до коленете му. Ако беше жена, щях да кажа, че косата му го обгръщаше като рокля. Но сега тя лежеше на мека копринена купчина край тялото му, така че нямаше опасност да засегна раните, докато го реша. Повдигнах косата му и изпитах усещането, че държа нещо живо. Пуснах я и тя се изсипа от ръцете ми със звук, какъвто би издала шуртяща вода, ако беше суха.
Беше ми достатъчно трудно да се грижа за дълга до раменете коса. Кой знае какви усилия полагаше Натаниел, когато миеше своята. Щеше да се наложи да я разделя на две край тялото му и да заобикалям леглото ту от едната, ту от другата страна, или да я издърпам цялата зад главата му и да я разстеля по кревата. Избрах второто.
Изтеглих косата зад гърба му и я разстлах. Той сякаш се опита да зарови глава във възглавницата, но не направи друго движение и не каза нищо.
— Как си? — попитах го.
— Добре — отговори Натаниел.
Гласът му прозвуча тихо, почти безизразно.
— Говори ми, Натаниел — подканих го аз.
— Ти не обичаш да ти говоря.
Надвесих се над него, пригладих косата назад, за да виждам ясно лицето му.
— Не е вярно.
Той извърна лице, колкото да ме погледне.
— Не е ли?
При директния му поглед се дръпнах.
— Нямам нищо против да разговаряме, Натаниел. Просто не ми харесват темите, които избираш.
— Тогава ми кажи ми за какво искаш да ти говоря.
— Мога да ти кажа за какво не искам да ми говориш — рекох аз.
— За какво?
— Не искам да ми говориш за порнографски филми, за садомазохизъм и за какъвто и да било секс — замислих се за секунда-две. — Тоест обичайните неща, които ми говориш, за да ме дразниш.
Той се засмя.
— Не знам за какво друго да говоря.