Започнах да разресвам косата му върху леглото. После я повдигнах, за да среша и краищата й. Вентилаторът я запрати в мен и тя ме обгърна като облак с аромат на ванилия, погъделичка врата и лицето ми.
— Говори за каквото и да е, Натаниел. Говори ми за себе си.
— Не обичам да говоря за себе си.
— Защо?
Той се надигна достатъчно, за да улови погледа ми.
— Ти ми кажи нещо за себе си.
— Добре — и внезапно разбрах, че не знам какво да кажа. Не знам откъде да започна. Усмихнах се. — Хубаво, няма значение.
Телефонът иззвъня и аз изписках. Нервна? Кой, аз? Беше Долф.
— Анита?
— Да, аз съм.
— Франклин Найли, освен ако не става дума за друг със същото име, е търговец на произведения на изкуството. Специализирал се е в търговията с мистични артефакти. И не е много придирчив към начина, по който се сдобива с тях.
— В какъв смисъл не е придирчив? — попитах аз.
— Действа главно в Маями. Тамошните ченгета искат да го арестуват за поне половин дузина убийства, но не разполагат с достатъчно доказателства. Във всеки град, който посети, изчезват или умират хора. Миналата година полицията в Чикаго едва не го е прибрала заради смъртта на една висша жрица на уика, но свидетелят изпаднал в мистериозна кома, от която още не е излязъл.
— Мистериозна кома? — повторих.
— Лекарите смятат, че става дума за някаква магия, но знаеш колко е трудно да се докаже такова нещо.
— А какво можеш да ми кажеш за сътрудниците му?
— Единият е отскоро с него, някакъв медиум на име Хауърд Грант, млад, без криминално досие. Има и някакъв чернокож бодигард, Майло Харт. С втори дан по карате и е лежал в затвора за опит за убийство. Пребива хора за Найли, откакто са го освободили преди пет години. Третият е Линус Бек. Той е лежал два пъти. Първия път за нападение със смъртоносно оръжие, а втория за убийство.
— Чудно.
— Става още по-хубаво — каза Долф.
— По-хубаво? — възкликнах аз. — Колко по-хубаво може да стане?
— Бек е бил осъден за човешко жертвоприношение.
Трябваха ми една-две секунди, за да се окопитя.
— Как е била убита жертвата?
— С нож — рече Долф.
Разказах му за трупа, който бях видяла.
— Директните нападения с демони са излезли от мода още през средните векове, Анита.
— Искали са да прилича на нападение на трол.
— Разговаряла си с тях — отбеляза той.
— Да.
— Защо?
— Искаха да ме сплашат.
В другия край на линията се чу шумолене на хартия.
— Защо им е да те сплашват?
Разказах на Долф почти всичко. Казах му също така, че не мога да докажа абсолютно нищо.
— Разговарях с един полицай от Маями. Той ми каза, че Найли му е признал за две убийства, съобщил му е и подробности, но без да са му прочетени правата, затова признанията му са били невалидни в съда. Найли обича да се подиграва със закона.
— Смята се за недосегаем — рекох аз.
— Но духовете са му казали, че ти ще го убиеш.
— Така твърди домашният му медиум.
— Когато съобщих името му и поисках информация, полицаите от цялата страна, че и извън, изявиха готовност да ми услужат, само и само да успеем да опандизим този тип — рече Долф.
— Този тип е от лошите, от много лошите.
— Не се свени да убива и собственоръчно, Анита. Смята се, че поне двама от мъртъвците в Маями са били убити лично от Франк. Пази се. Ако ти падне и най-незначителната улика за престъпление, незабавно ми се обади.
— Тук нямаш никакви правомощия — напомних му аз.
— Разчитай на мен, Анита. Дай ми доказателство и ще ти изпратя някой с правомощия, който ще го прибере с готовност.
— Да няма награда за главата му?
— Той се занимава с престъпна дейност, а никога не е виждал отвътре затворническа килия за повече от двайсет и четири часа. Много хора от цялата страна искат да си получи заслуженото.
— Ще видя какво мога да направя.
— Нямам предвид да го убиваш. Говоря за арест.
— Знам какво имаш предвид, Долф.
Той помълча за секунда.
— Знам, че знаеш какво имам предвид, но си помислих, че все пак трябва да бъда ясен. Не убивай никого.
— Нима бих направила нещо толкова незаконно?
— Не започвай, Анита.
— Извинявай. Благодаря за информацията. Повече е, отколкото се надявах. Но след като го видях на живо, не съм изненадана от чутото. Той е много зловещ.
— Зловещ… Анита, той е много повече от зловещ.
— Не се тревожи, Долф.
— Там не си в безопасност. Местните копои не са настроени приятелски към теб.
— Никак. Но сега щатските ченгета са тук заради убийството.
— Аз не мога да дойда при теб — рече Долф.
— Никога не бих те помолила за подобно нещо.