Мълчанието му беше толкова дълго, че накрая попитах:
— Долф, там ли си още?
— Тук съм — не прозвуча никак ведро. — Нали помниш, че ти казах да не убиваш никого?
— Да.
— Ще отрека думите си пред съда, но не се колебай, Анита. Ако се наложи да избираш между него и теб, направи правилния избор.
Зяпнах.
— Долф, да не ми казваш да го убия, ако имам такава възможност?
Той замълча отново. Накрая каза:
— Не, не да го убиеш. Казвам ти да не го оставяш да те изработи. Не разчитай на милост от него, Анита. Някои от намерените жертви са били измъчвани. Той е много изобретателен в мъченията.
— Какво има в досието му, което премълчаваш, Долф?
— Намерили главата на единия мъж в басейна му. По нея не е имало следи от оръжие, все едно е била откъсната. Така и не открили тялото. Всичките убийства са такива, Анита. Не само жестоки, но и странни.
— Ако го гръмна и ме хванат, ще уредиш ли да ме пуснат под гаранция?
— Ако те хванат, този разговор никога не се е състоял.
— Гроб съм — рекох аз.
— Пази си гърба, Анита. Найли не се спира пред нищо, досието му го показва. Той е шибан психопат, а Бек и Харт са същите като него.
— Ще бъда внимателна, Долф. Обещавам.
— Не бъди внимателна, бъди безмилостна. Не искам да разпознавам останките ти, след като той те ликвидира.
— Да ме уплашиш ли се опитваш, Долф?
— Да — каза той и ми затвори.
Затворих и аз, седнах върху леглото в горещата стая и разбрах, че съм уплашена. Откакто бях пристигнала в този град, не се бях чувствала по-уплашена. Долф не се стряскаше лесно. Никога не го бях чувала да говори така, за никого и за нищо.
Натаниел ме докосна по крака.
— Какво не е наред?
Поклатих глава. Не можех да се отърся от лошото предчувствие. Долф, господин Ред и Законност, ме беше окуражил да убия. Нещо безпрецедентно. Полицията ми казваше да наруша закона. Смахната работа. Но зад удивлението ми се криеше страх, истинска тревога. Демони. Не харесвах демоните. Те не се плашат от сребърни куршуми, не се плашат от почти нищо. Ричард черпеше сили от вярата си. Завиждах му за това. Аз в момента страдах от силен недостиг на вяра. Спях с немъртво създание и бях изневерила на единия си любим с другия. Освен това на съвестта ми тежаха няколко убийства в повече, откакто си бях имала за последно вземане-даване с демон. В момента не се чувствах особено чиста и праведна. А когато си имаш работа с демони, трябва да си такъв. Трябва да си уверен в себе си.
Натаниел облегна глава на бедрото ми.
— Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.
Погледнах надолу към голия мъж, който беше положил глава в скута ми. Ако сега ме нападнеше демон, бях като стъклена къща, а никой не мята камъни по-добре от демоните. Те знаят къде да се целят, така че цялата постройка да се срути. Определено не бях в настроение да проверявам докъде се простира за мен Божията милост.
38
Чери влезе в стаята. Беше с дънкови бермуди и бяло бюстие. Малките й гърди изпъкваха под тънката материя. Моят бюст е твърде голям, за да си позволя да ходя без сутиен, но малки или не, нейните гърди също се нуждаеха от сутиен с това бюстие. Аз съм самото благоприличие.
Късата й жълта коса все още беше влажна. Тя тръгна през стаята с дългите си крака, изглеждаше едновременно небрежно предизвикателна и неестествено грациозна.
Беше достатъчно да я видя как върви, за да ми се прииска да махна главата на Натаниел от скута си. Само силата на волята ми попречи да се отдръпна от него. Не правехме нищо нередно. Въпреки това се почувствах неловко.
— Твой ред е — каза Чери. — Аз ще остана при Натаниел.
— Зейн излезе ли?
Чух стъпки в коридора. Беше Зейн. И той беше обул къси дънкови панталони, но с това се изчерпваше облеклото му. Ако не се броеше вечната халка на едното му зърно, бледите му слаби гърди бяха голи.
— Никога ли не сваляш това нещо от гърдите си? — попитах го аз.
Той се усмихна.
— Ако сваля халката, дупката ще се затвори и ще се наложи да я пробивам наново. Мога да си продупча другото зърно, но не искам да пробивам повторно първото.
— Мислех, че си падаш по болката.
Зейн сви рамене.
— В определени ситуации с голи жени, да — той хвана халката и я опъна, като разтегна малко зърното. — Самото продупчване боли дяволски много.
Погледнах деликатните му, прекалено слаби гърди, като задържах погледа си върху онази част, която се намираше до дясната му ръка. Във вдлъбнатината между рамото и гръдния кош имаше тъмно петно, нищо повече.
— Само това ли остана от огнестрелната рана?
Зейн кимна и седна в долния край на леглото, след което пропълзя по чаршафите, така че се озова до Натаниел и ужасно близо до мен.