— Можеш да пипнеш раната, ако искаш.
Намръщих се:
— Не, благодаря.
Започнах да се отдалечавам на четири крака от него, като оставих главата на Натаниел да се изхлузи внимателно на леглото. После спрях. Мериан беше казала, че Рейна се подхранва от моята срамежливост и превзетост, че ако се науча да приемам по-спокойно подобни дреболии, тя ще загуби част от властта си над мен. Вярно ли беше?
Не се чувствах привлечена от Зейн. Снощното ми влечение беше предизвикано изцяло от Рейна. Тя се възбуждаше от всичко, което имаше пулс, че дори и от неща, които нямаха. Скръцнах със зъби и посегнах към Зейн.
Той застина и лицето му внезапно стана сериозно, сякаш се беше досетил колко усилия ми костваше да протегна ръка към него. Прокарах пръсти по раната. Кожата беше гладка и лъскава като белег, но по-мека и еластична. Неусетно за себе си плъзнах цялата си длан по раната, за да я проуча. Беше странно еластична и същевременно мека, като бебешка кожа.
— Усещането е… страхотно.
Зейн се ухили. Усмивката му ми напомни за Джейсън и щом си помислих за него, напрежението в раменете ми, за което до този момент не си бях давала сметка, изчезна.
Чери застана зад гърба му, плъзна ръце по раменете му и започна да ги масажира.
— Способността ни да се лекуваме винаги ме е удивлявала.
Исках да отдръпна ръка от Зейн, щом Чери също го пипаше. Насилих се да я задържа върху раната, но нямах сили да я изследвам повече.
— Понякога мускулите се стягат по време на лечението — рече Чери. — Тогава се получават спазми, сякаш тялото се възстановява прекалено бързо, а мускулите изостават от него.
Отдръпнах бавно ръка. Останах да седя на леглото и да гледам как Чери разтрива раменете на Зейн. Натаниел се притисна в крака ми и вдигна очи към мен. Не се отдръпнах от него и той прие това като позволение да положи глава върху бедрото ми. Намести се върху мен и въздъхна доволно.
Зейн се търкулна по гръб от другата ми страна, като се стараеше да не ме докосва, но ме наблюдаваше. Наблюдаваше ме много съсредоточено.
Чери остана коленичила в долния край на леглото и също ме гледаше. И тримата не откъсваха очи от мен, сякаш бях център на вселената им. Бях виждала кучета в пози на подчинение, които гледаха стопаните си по същия начин. За кучета е приемливо, обаче хора да те гледат така е изнервящо. Нямах куче, защото не смятах, че съм достатъчно отговорна, за да се грижа за животно. А сега разполагах с трима леопардлаци и знаех, че не съм достатъчно отговорна, за да се грижа и за тях.
Сложих ръка върху топлото рамо на Натаниел. Зейн протегна дългото си метър и осемдесет тяло, изпъна дори пръстите на ръцете и краката си и изви гръб като голям котарак.
Засмях се.
— Какво се очаква от мен? Да те погаля по коремчето?
Всички се засмяха, дори Натаниел. Осъзнах с изумление, че го чувам за пръв път да се смее. Смехът му беше младежки, тийнейджърски. Лежеше гол в скута ми със следи от нокти по задника и се смееше щастливо с цяло гърло.
Смехът им ме зарадва, но и ме изнерви. Те се опитваха да ме накарат да се почувствам като глава на семейството. Защото ролята на Улфрик е именно такава, а на Нимир-ра — или Нимир-радж, когато става въпрос за мъжки леопардлак — също. Странно, но върколаците нямаха кралица. Полова дискриминация? Или някаква мистична глупост, която все още не можех да проумея? По-късно щях да питам Ричард.
— Трябва да отида да се изкъпя.
— Можем да ти помогнем — каза Зейн. Той ме близна по ръката и се намръщи. — Вкусът на пот ми харесва, но прахта…
Натаниел повдигна лице да оближе другата ми ръка. Езикът му се плъзна бавно.
— Нямам нищо против прахта — рече той с нисък и тих глас.
Слязох бавно и спокойно от кревата. Не се отвратих, не изпищях. Щом стъпих на пода, ме изпълни облекчение и спокойствие. Леглото внезапно ми дойде много претъпкано.
— Благодаря, но по-добре все пак да се изкъпя. Не вдигайте телефона, освен ако не звънне този до леглото, и не отваряйте на никого вратата, само на доктор Патрик.
— Тъй вярно, капитане — каза Зейн.
Мушнах файърстара отпред в дънките си и взех куфара, който бях оставила до стената. На вратата се обърнах и погледнах отново към тримата. Зейн се беше излегнал от другата страна на Натаниел и подпрян на лакът, галеше леопардлака по гърба. Чери се беше свила в долния край на леглото и го милваше по бедрото. Или чаршафът се беше свлякъл, или тя го беше отметнала, за да си осигури достъп до крака на Натаниел. В мимиките им не видях нищо сексуално.
Гледката ми приличаше на начална сцена на порнофилм, но бях сигурна, че когато изляза от стаята, няма да се случи нищо. Те не демонстрираха никакви признаци на нетърпение да се махна, за да останат насаме. Все още гледаха към мен. Галеха се взаимно за успокоение, а не защото възнамеряваха да правят секс. Аз се чувствах неудобно, а не те.