— Съжалявам, че тръгнах с Мира — каза внезапно Натаниел.
Думите му ме накараха да спра на прага.
— Ти си голямо момче, Натаниел. Имаш пълното право да си търсиш партньорка. Просто изборът ти е бил лош.
Зейн задвижи ръка по гърба на Натаниел, сякаш галеше куче. Натаниел наведе глава, косата му го обгърна като воал и скри лицето му.
— Мислех, че ще бъдеш моя господарка, моя домина. Дълго време смятах, че разбираш играта. Че не искаш да правя секс с други. Бях толкова послушен. Дори не мастурбирах.
Отворих уста, затворих я, отворих я пак и открих, че нямам какво да кажа.
— Ако ми беше позволила да правим секс, той щеше да е ванила. Очакването, напрежението и флиртуването щяха да ми бъдат достатъчни.
Възвърнах способността си да говоря.
— Не знам какво означава ванила, Натаниел.
— Чисто и просто секс — каза Зейн. — Обичайните неща.
Поклатих глава.
— Както и да е. Аз не си играя с теб, Натаниел. Никога не бих си позволила подобно нещо.
Той ме погледна изкосо, сякаш се страхуваше да ме гледа открито в лицето.
— Сега вече знам. По време на това пътуване осъзнах, че не играем никаква игра. Ти не флиртуваш с мен. Изобщо не мислиш за мен.
Последните му думи прозвучаха доста жалостиво, но нямаше как да ги отрека.
— Непрекъснато трябва да се оправдавам пред теб, Натаниел. А през половината време дори не знам за какво се оправдавам.
— Не разбирам как е възможно да бъдеш моя Нимир-ра, без да си моя домина, но вече знам, че за теб това са две различни неща. За Габриел не бяха.
— Какво е домина? — попитах аз.
Зейн отговори вместо него:
— Доминираща господарка. Зависимите като Натаниел се наричат подчинени.
А!
— Не съм Габриел — казах аз.
Натаниел се изсмя, но смехът му не беше радостен.
— Ще се ядосаш ли, ако ти кажа, че понякога ми се иска да си?
Замигах насреща му.
— Не съм ядосана, Натаниел, но съм ужасно объркана от изказването ти. Знам, че трябва да се грижа за теб, но не ми е ясно как да го правя.
Той беше като някаква екзотична животинка, която са ми подарили, без да сложат инструкция в кутията.
Натаниел извърна глава на възглавницата, за да ме вижда.
— Избрах Мира, когато осъзнах, че не мога да бъда с теб.
— Можеш да бъдеш с мен, Натаниел, но не по този начин.
— Сега ще кажеш: нека си останем приятели — той се засмя дрезгаво.
— Ти нямаш нужда от приятел, Натаниел, а от пазител.
— Мислех, че ти ще ми бъдеш пазител. Погледнах към Чери и Зейн.
— А вие какво ще кажете?
— Натаниел е най… — Чери се поколеба. — Най-сломеният между нас. Габриел и Рейна се потрудиха да ни направят зависими, обучиха ни да бъдем такива. Те винаги бяха активните, доминиращите, но… но Натаниел… — тя сви рамене.
Знаех какво има предвид. Натаниел беше най-слабият от тях. Той се нуждаеше от най-много грижи.
Оставих куфара на пода и коленичих до леглото. Отместих косата от лицето му, за да виждам очите му.
— Ние винаги ще бъдем с теб, Натаниел. Ние сме от прайда. Твоите хора. Ще се грижим за теб. Аз ще се грижа за теб.
Очите му се напълниха със сълзи.
— Но няма да ме чукаш.
Поех си дълбоко дъх и се изправих.
— Не, Натаниел, няма да те чукам.
Поклатих глава и взех куфара. Бях изтърпяла прекалено много за днес. Ако Мериан не беше доволна от този малък урок, майната й. Може би в отношенията ни не трябваше да има нищо сексуално, но заради начина, по който Габриел и Рейна се бяха отнасяли с леопардлаците, в крайна сметка всичко се свеждаше до секс. Не смеех и да помисля какво решение щеше да предложи Мериан за този проблем.
39
Топлата вода свърши, преди да успея да напълня ваната, но това не ме притесни. В малкото помещение с бели плочки беше достатъчно горещо, така че идеята да се изкъпя с много гореща вода вече не ми се струваше привлекателна. Единственият прозорец беше разположен високо на стената и нямаше опасност някой да надникне през него. Отворих го широко и дръпнах завесите с надеждата, че може да подухне вятър. Потопих се в хладката вода, без да направя нито едно мехурче. Отстрани на ваната нямаше нищо, освен сапун „Айвъри“ и полуизгоряла бяла свещ до крановете на душа. Оставих файърстара в малкия ъгъл до главата ми. Бях направила опит да сложа там браунинга, но той беше прекалено голям и току се плъзгаше към водата.
Вече се бях потопила напълно под водата и си миех косата, когато чух вратата да се отваря с трясък. Изскочих на повърхността, като плюех вода, и сграбчих файърстара. Преди да успея да видя кой влиза в банята, вече го бях насочила към вратата. После видях натрапника и объркването ми нарасна.