— Тази нощ си се нахранил, иначе кожата ти щеше да бъде студена. Тогава защо е потта?
Той издърпа ръката си от моята и извърна лице.
— Не ти трябва да знаеш.
— Напротив — хванах брадичката му с пръсти и завъртях лицето му отново към мен. — Какво има?
— Нямаш ли си достатъчно грижи, та се тревожиш и за мен?
— Кажи ми какво има, Деймиън. Настоявам.
Той въздъхна дълбоко с треперлив звук.
— Ето, направи го. Даде ми пряка заповед.
— Кажи ми.
— Бях щастлив да стоя тук в мрака и да бдя над съня ти. Мисля, че ако Ричард знаеше колко щастлив ще бъда, щеше да остави Ашър.
Намръщих се:
— Нищо не разбирам.
— И ти го усещаш, Анита. По-слабо от мен, но го усещаш.
— Кое усещам, Деймиън?
— Това.
Той притисна ръка към лицето ми и аз изпитах желание да отъркам лице в кожата му. Внезапно ми се прииска да го придърпам до себе си на леглото. Не непременно за секс, но за да мога да го докосвам. Да прокарам ръце по бледата му кожа, да се окъпя в силата, която даваше живот на плътта му.
Преглътнах мъчително и се отдръпнах от ръката му.
— Какво става, Деймиън?
— Ти си некромант, а аз съм жив мъртвец. Съживявала си ме два пъти. Веднъж ме вдигна от ковчега и веднъж ме възкреси от истинска смърт. Лекувала си ме със силите си. Аз съм твое създание. Клел съм се във вярност на Жан-Клод като мой Господар на града и държа на клетвите си, но теб съм готов да последвам дори в ада. Не защото съм ти длъжен, а защото го искам. За мен няма нищо по-хубаво от това да съм до теб. Нищо не ми доставя по-голямо удоволствие от това да изпълнявам желанията ти. Когато съм близо до теб, ми е много трудно да направя нещо важно, например да се нахраня или да се оттегля, без да съм поискал разрешението ти.
Взирах се безмълвно в него. Не знаех какво да кажа — нещо, което ми се случваше често напоследък. Но сега, когато той седеше толкова близо до мен в тъмната стая, не можех да мълча.
— Деймиън, аз… не съм искала да става така. Не искам да бъдеш нечий немъртъв слуга.
— Знам — рече той. — Но вече разбирам защо Съветът на вампирите има обичай да убива некромантите. Аз не ти служа от страх. Правя го с желание. Когато съм с теб, съм по-щастлив, отколкото когато не съм. Все едно съм влюбен в теб, само че е… много по-страшно.
— Ясно е, че между нас има връзка. Дори ми е ясно защо. Но не подозирах, че за теб това е нещо толкова силно — казах аз.
— До снощи не си давах сметка, че ти също изпитваш влечение към мен. Можеше да избереш Ашър. Той те обожава, а ти имаш спомени как се любиш с него. Но ти избра да целунеш мен. Да прегърнеш мен. Не мисля, че това е случайно.
Поклатих глава:
— Не знам. Спомените ми от снощи са доста мъгляви. Когато си обладан от мунина, се чувстваш почти като пиян.
— Помниш ли какво ми каза?
— Казах много неща — изрекох го тихо, защото се страхувах, че си спомням фразата, която имаше предвид.
— Каза: не ми пускай кръв, чукай ме.
Да, това беше фразата. Споменът за нея беше достатъчно смущаващ, за да се почувствам неловко. Беше мой ред да извърна лице.
— Чрез мен говореше мунинът — рекох аз. — Ти си едно от малкото мъжки същества около мен, с което Рейна никога не е правила секс. Може би е искала нещо различно.
Той хвана лицето ми и го завъртя, за да ме погледне в очите.
— Не е така и ти го знаеш.
Освободих се от ръката му.
— Виж какво, в момента графикът ми е препълнен с мъже. Благодаря за предложението, поласкана съм, но не, благодаря.
— И щастлива ли се чувстваш с двамата мъже, които споделят в момента леглото ти? — попита той. — Сега, когато правихте секс с Ричард, белезите ви свързват по-здраво от всякога.
— Всички, освен мен ли знаеха, че е вероятно да стане така?
— Жан-Клод ми забрани да ти казвам. Но реших, че имаш пълното право да го знаеш.
— Усетих как Жан-Клод се събуди малко преди десет часа тази сутрин. Усетих събуждането му, Деймиън. Почувствах буйната му радост, неговия триумф — помъчих се да скръстя ръце на гърдите си, но дясната не ми се подчини. — Проклятие.
— Бях слуга на първата си господарка много дълго. Мисълта да бъда твой слуга, нечий слуга, ме ужасява — той докосна превръзката на дясната ми ръка. — Но аз виждам как те използват, Анита. Виждам как крият информация от теб — Деймиън обхвана с длани бинтованата ми ръка. — Заклех се във вярност на Жан-Клод, но твоята сила кара сърцето ми да тупти, твоят пулс е пулсът, който усещам като черешов вкус с езика си.
Издърпах ръката си от неговата.
— Какво се опитваш да ми кажеш, Деймиън?