— Казвам, че не трябва да си единствената от тримата, която не знае какво се случва.
— Тогава ми кажи.
Той кимна.
— Мога да отговоря на въпросите ти. Всъщност, ако ги превърнеш в заповед, ще бъда длъжен да отговоря.
— Предлагаш ми ключовете за душата си, Деймиън. Защо?
Той се усмихна и зъбите му проблеснаха в мрака.
— Защото служа преди всичко на теб и тогава на другите. Опитах да се преборя с това, но не успях. Затова спирам да се боря. Отдавам ти се с желание, дори с нетърпение.
— Ако имаш предвид това, което си мисля, снощи Ашър не ти ли каза, че ако правя секс с теб, Жан-Клод ще те убие?
— Да — потвърди той.
Изгледах го.
— Може и да съм добра, Деймиън, но няма човек, заради който да си заслужава да умреш.
— Не мисля, че Жан-Клод ще ме убие. Той ме разпита за връзката ми с теб.
— Разпита те, нали?
— Да, и остана доволен от отговорите ми. Той смята, че това е още един знак за нарастващите ти способности на некромант. И е прав.
— Жан-Клод е знаел, че ми се подчиняваш против волята си, и не ми е казал?
— Реши, че това ще те разстрои.
— И кога възнамеряваше да ми каже тази дребна подробност?
— Той е Господарят на града. Не мога да го разпитвам. Нямам представа какво възнамерява да ти каже, нито кога.
— Добре, какви други сили бих могла да придобия чрез белезите?
Деймиън легна от другата страна на възглавницата, която беше наместил под пострадалата ми ръка. Облегна се на лакът, а дългите му крака щръкнаха извън леглото.
— Техните физически сили, зрение и слух. Можеш да придобиеш почти всичките им способности, без да загубиш човешката си същност. Впрочем, за да придобиеш пълните им способности, вероятно ще се наложи да приемеш четвъртия белег.
— Не, благодаря.
— Вечен живот, без да се налага да умираш, за да го получиш. Това предложение е изкушило мнозина през вековете.
— През последните два дни преживях прекалено много изненади, Деймиън. Няма да правя никакви опити да се обвързвам още по-силно с Жан-Клод.
— Сега говориш така, но като минат няколко години, може да промениш мнението си. Вечна младост, Анита. Това не е малък дар.
Поклатих глава:
— Какво друго мога да очаквам от белезите?
— Теоретично — всички сили, които те притежават.
— Това не е типично за човешки слуга, нали?
— Всички слуги придобиват известна сила, издръжливост, способност да се лекуват, устойчивост на рани, имунитет към болести и отрова. Но без четвъртия белег не съм сигурен каква част от тези способности си придобила. Не съм сигурен и дали Жан-Клод и Ричард знаят, защото може да извадиш от шапката си още някой заек.
— Мунинът изненада ли ги?
— О, да — Деймиън опря глава върху ръба на възглавницата, която не използвах. После се завъртя по гръб и вдигна очи към мен. — Жан-Клод знаеше за мунините, но не беше сигурен дали са духове на умрелите и какъв ефект ще имат върху теб. Дори некромантите от легендите не умеят да контролират мунините.
— Некромантите от легендите не са обвързани с алфа върколак — отбелязах аз.
— И Жан-Клод го знае.
Смъкнах се по-надолу в гнездото от възглавници.
— Колко страхотно — говори с всички за мен, а на мен нищо не ми казва.
Деймиън се завъртя и вдигна отново очи към мен.
— Знам колко много цениш честността и, честно казано, Жан-Клод няма откъде да знае, че ще придобиеш подобни сили. За него човешките слуги са инструмент и колкото по-могъщ е този инструмент, толкова по-добре, но ти ставаш толкова могъща, че след време ще бъде трудно да се каже кой е господарят и кой слугата. Може би това се дължи на факта, че си некромант.
— Преди да приема белезите, Жан-Клод ми каза, че не е сигурен кой ще бъде господарят и кои слугата, защото съм некромант. Но не ми обясни нищо повече. Може би е трябвало да го поразпитам.
— Ако ти беше казал цялата истина, преди да ти предложи белезите, щеше ли да ги приемеш?
— Приех белезите, за да спася живота и на двамата, да не говорим за моя собствен.
— Но ако знаеше тези неща, щеше ли да ги приемеш? — той се завъртя странично и лицето му се озова толкова близо до ръката ми, че усетих дъха му по кожата си.
— Мисля, че да. Не бих могла да ги оставя да загинат. Бих пожертвала единия от тях, но не и двамата. Не и ако мога да ги спася.
— В такъв случай Жан-Клод напразно е скрил тези неща от теб. И напразно те е ядосал.
— Да, бясна съм.
— Това означава, че не можеш да му имаш доверие — Деймиън се премести с още един сантиметър към мен и облегна буза над лакътя ми.
— Да, това означава, че не мога да му имам доверие. И което е по-лошото, че не мога да имам доверие и на Ричард — поклатих глава. — Никога не съм предполагала, че може да укрие нещо от мен, особено нещо толкова важно.