— Не трябва да им вярваш — отбеляза Деймиън.
Погледнах го. Само бузата му се опираше на ръката ми.
Останалата част от тялото му лежеше върху леглото, без да ме докосва.
— Изглеждаш ми променен, Деймиън.
— Какво ми е промененото? — попита той.
Китката му се плъзна по чаршафа. Сега тази бледа ръка лежеше между телата ни, без да ме докосва… и чакаше.
— Различен си, това не си ти.
— Не знаеш нищо за мен, Анита. Не знаеш какъв съм в действителност.
— Какво искаш от мен?
— Точно в този момент — да те прегърна през кръста.
— И ако се съглася?
— Съгласна ли си? — попита той.
Какво щеше да каже Ричард? Какво щеше да каже Жан-Клод? Майната им.
— Да — рекох аз.
Деймиън ме прегърна отзад през кръста и сложи ръка върху стомаха ми. Щеше да е напълно естествено след това движение да се сгуши целият в мен, но той не го направи. Запази неестествена дистанция между нас.
Прокарах пръсти по бледата му ръка, разроших малките косъмчета по нея. Чувствах се в правото си да го докосвам, сякаш съм го искала от много време. Не исках да ме прегръща. Исках аз да го прегърна. Чувството беше много по-различно от това, което изпитвах към Ричард и Жан-Клод. Деймиън го определи съвсем точно: беше заради некромантията. Тя ме караше да искам да го докосна, да проуча границите на силата, която ни свързваше, силата, която го беше съживила.
Собствената ми сила е по-скоро като силата на Жан-Клод, отколкото като на Ричард. Това е студена сила, нещо като недоловим вятър, който преминава през съзнанието и тялото. Усетих как този хладен повей излиза от ръката ми и се устремява към ръката на Деймиън. Вмъкнах я в него като невидима ръка, прокарах я в това бледо тяло и открих в дълбините му да й отговаря примигваща искра. Усетих как силата ми припламва, разпознала късче от себе си. Каквото и да поддържаше досега живота на Деймиън, то вече не съществуваше. Сега той живееше чрез мен. Беше изцяло мой, което, разбира се, беше невъзможно.
Вампирът преодоля последния сантиметър, който ни делеше, и допря тялото си до моето. После плъзна единия си крак върху моите крака и се притисна в мен.
— Опитваш се да ме прелъстиш — казах аз.
Но гласът ми прозвуча прекалено тихо, прекалено интимно.
Той целуна нежно ръката ми.
— Аз ли се опитвам да те прелъстя, или ти вече си ме прелъстила?
Поклатих глава.
— Стани и се махни, Деймиън.
— Ти ме желаеш. Усещам го.
— Силата ми те желае, не аз. Не те желая по начина, по който искам Ричард и Жан-Клод.
— Аз не искам да ме обичаш, Анита, а просто да бъда с теб.
Дощя ми се да плъзна ръце по тялото му. Знаех, че мога да изследвам това тяло, да докосна всеки сантиметър от него и той нямаше да ме спре. Това едновременно ме привличаше и плашеше.
Смъкнах се от леглото, оставих Деймиън сам с желанието му. Можех да си стоя на краката, не ми се виеше свят; чудесно.
— Няма да го направим, Деймиън. Няма начин.
Деймиън се надигна на лакти, без да откъсва очи от мен.
— Ако ми дадеш пряка заповед, ще трябва да ти се подчиня, Анита. Дори тази заповед да противоречи на заповедта на Жан-Клод.
Изгледах го:
— Какво искаш да кажеш?
— Не се ли питаш какво друго ми е забранил да ти кажа? — попита Деймиън.
— Ах, ти, малко копеле.
Той преметна дългите си крака от леглото и седна.
— Не искаш ли да знаеш?
Изгледах го безмълвно за миг.
— Да, проклет да си, да, искам да знам.
— Тогава ми заповядай да ти го кажа. Не мога по друг начин.
За малко да не го направя. Страхувах се от това, което щеше да ми каже. Страхувах се да науча какво друго е скрил от мен Жан-Клод.
— Заповядвам ти, Деймиън, да ми разкриеш всички тайни, които Жан-Клод ти е забранил да ми казваш.
Той въздъхна продължително.
— Най-сетне свободен. Жан-Клод, Ашър и дори моята господарка произхождат от рода на Belle Morte, Красивата смърт. Тя е господар на нашия Съвет. Питала ли си се някога защо преди стотици години хората са описвали вампирите като отвратителни чудовища и живи трупове?
— Не, а и какво общо има това с всичко останало?
— Чаках дълго време, за да ти го кажа, Анита. Позволи ми да говоря.
Въздъхнах.
— Добре, кажи.
— През седемнайсети век никой не е гледал на вампирите като на сексуални обекти. Имало е няколко истории за красиви вампири, но те са били пълна измама, нищо истинско. После нещата се променили. В повечето предания започнало да се говори за красота и голямо сексуално излъчване.
Той слезе от леглото и аз отстъпих назад. Не исках да е прекалено близо до мен. Не бях сигурна на кого по-нямам доверие — на него или на себе си.